Кубинската криза започва на 14 октомври 1962 г., след като американски разузнавателен самолет прелита над западната част на Куба и в рамките на шест минути прави близо хиляда снимки. С изненада служители на ЦРУ установили на тях съветски ракети със среден обсег на действие от типа SS-4. Така "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" описва началото на един от най-опасните периоди през Студената война, продължил между 14 и 28 октомври.
Майор Ричард Хейзър, пилотът на разузнавателния самолет Lockheed U-2, снимал с камери с висока резолюция, по-късно споделя, че се чувствал като човека, който е щял да започне ядрена война, припомня швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг". На следващия ден снимките предизвикали политически трусове във Вашингтон. На тях ясно се виждали пусковите установки за руски ракети със среден обсег. Базите все още били в процес на изграждане, но вероятно щели да бъдат готови след няколко дни или седмици. Населени места в Съединените щати можели да бъдат достигнати с разрушителните ракети в рамките на минути.
Вашингтон е наблюдавал действията на СССР в Куба още от лятото, а на 4 септември президентът Джон Кенеди предупредил Москва да не разполага там нападателни оръжия. След разкритието обаче Кенеди поискал от съветниците си да му предоставят варианти за действие. Те варирали от въздушни удари до военно нахлуване в Куба. Всъщност още при Берлинската криза година по-раноКенеди заплашил да стигне до крайности. Вашингтон започва да разполага секретно в Турция свои ядрени ракети със среден обсег през 1959 година.
Светът е на ръба на ядрена война
На 22 октомври 1962 година президентът Кенеди се обръща към американския народ с драматична реч по телевизията, която покачва страха от война навсякъде, особено в Европа. Американският президент описва опасността, идваща от карибския остров, и обявява, че Куба ще бъде поставена под "морска карантина" - терминът "блокада" тогава се е смятал за твърде агресивен и се е избягвал. Това означавало, че САЩ ще спрат да допускат кораби, за които смятат, че може да носят военна продукция.
Паниката бързо се разпространила. В Германия много магазини за хранителни стоки били изпразнени за кратко време, аптеките също отчели ръст на продажбите. Думата "война" доминирала заглавията на вестниците.
На 24 и 25 октомври съветските кораби спрели пред линията на "карантината", маркирана от американския флот. Това бил знак за деескалация, но нещата тепърва щели да стават още по-опасни. На 27 октомври самолетът U-2 на майор Рудолф Андерсън бил свален от съветска противовъздушна ракета над Куба. Американецът загинал. Това отново довело до покачване на напрежението. Но и двете страни добре осъзнавали колко бързо ситуацията може да излезе извън контрол, включително и заради решенията на местни военноначалници.
Едва по-късно станало ясно колко близо до ядрената война се намирал светът. Американските разрушители хвърлили сигнални дълбочинни бомби върху съветската подводница "Б-59", за да я принудят да изплува и да бъде идентифицирана. Капитанът Валентин Савицки тогава не разполагал с радиовръзка с началниците си заради дълбочината на плавателния съд. Американските действия го накарали да подозира, че войната вече е започнала. Савицки искал да отвърне на атаките с ядрено торпедо, което е щяло да предизвика открита ядрена война между двете водещи военни сили. Възражение на Василий Архипов, командир на флотилията руски подводници край Куба, предотвратило подобен развой на събитията. Архипов, който почина през 1998 г., често е наричан "човекът, който спаси света".
Деескалацията
Решителната за излизането от кризата кореспонденция между САЩ и СССР тогава се е водила директно между Джон Кенеди и съветския партиен и държавен лидер Никита Хрушчов, както и между техните най-близки съветници. Вечерта на 27 октомври бил постигнат дипломатически пробив. Робърт Кенеди, брат на президента и негов най-близък довереник, се срещнал със съветския посланик в САЩ Анатолий Добринин. Обещал му, че Вашингтон ще изтегли собствените си ракетни системи, разположени в Турция, скоро след демонтирането на съветските ракети от Куба. Условието било връзката между двете неща да не се оповестява публично. Москва се съгласила.
Съветският съюз започнал демонтаж на ракетните съоръжения и изтегляне на силите си от Куба, които достигнали повече от 40 000 души. Светът въздъхнал с облекчение. През 1962 г. кризата е можела да бъде предотвратена, защото и във Вашингтон, и в Москва е имало политици, които са се страхували от ядрена война и били готови на отстъпки.
60 години по-късно
Въпросът, който експертите обсъждат днес, в контекста на заплахите на Владимир Путин за използване на ядрено оръжие, е за приликите между настоящата ситуация и Кубинската криза. Живеещият в Хамбург американист Бернд Грайнер, който през 2010 г. издаде книга за кризата през 1962 г., изтъква една от съществените разлики между времената преди 60 години и днес: "Тогава светът беше устроен по различен начин, а именно двуполюсно. Днес той е многополюсен - играчите са много повече, а това прави ситуацията объркана и опасна", казва той, цитиран от RND. Освен това в момента Русия е в състояние на война, а "войната винаги разгръща своя собствена и непредсказуема динамика", обяснява Грайнер.