Качеството на въздуха и водата са от съществено значение за здравето на хората и екосистемите. Само по себе си замърсяването на въздуха причинява преждевременна смърт на близо 300 000 европейци всяка година, а предложените нови правила ще намалят с повече от 75 % за десет години смъртните случаи, настъпили в резултат на основния замърсител - ПЧ2,5, чиито нива надвишават тези в насоките на Световната здравна организация. По отношение на въздуха и водата всички нови правила осигуряват ясна възвръщаемост на инвестициите благодарение на ползите за здравеопазването, икономиите на енергия, производството на храни, промишлеността и биологичното разнообразие. Като извлича поуки от действащото законодателство, Комисията предлага едновременно да се намалят разрешените нива на замърсителите и да се подобри прилагането, така че целите за намаляване на замърсяването да се постигат по-често на практика. Днешните предложения представляват ключов напредък за постигане на амбициозната цел на Европейския зелен пакт за нулево замърсяване до 2050 г., а именно околна среда без вредно замърсяване. Те също така отговарят на конкретни искания, отправени на Конференцията за бъдещето на Европа.
С предложеното преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух ще бъдат определени междинни стандарти на ЕС за качество на въздуха до 2030 г., приведени в по-тясно съответствие с насоките на Световната здравна организация, като същевременно ЕС ще поеме курс за постигане на нулево замърсяване на въздуха най-късно до 2050 г. във взаимодействие с усилията за неутралност по отношение на климата. За тази цел предлагаме редовен преглед на стандартите за качество на въздуха, за да ги подлагаме на нова оценка в съответствие с най-новите научни доказателства, както и с развитието на обществото и технологиите. Предлага се годишната пределно допустима стойност за основния замърсител – фини прахови частици (ПЧ2,5) да бъде намалена с повече от 50 %.
Преразглеждането ще гарантира, че хората, страдащи от влошаване на здравето в резултат на замърсяването на въздуха, имат право на обезщетение в случай на нарушение на правилата на ЕС за качеството на въздуха. Те също така ще имат право да бъдат представлявани от неправителствена организация чрез колективни искове за обезщетение за вреди. Предложението също така ще внесе повече яснота относно достъпа до правосъдие, ефективните санкции и по-добрата публична информация относно качеството на въздуха. Новото законодателство ще подпомогне местните органи чрез укрепване на разпоредбите относно мониторинга, моделирането и подобряването на плановете за качество на въздуха.
Преразгледаната Директива за пречистването на градските отпадъчни води ще помогне на европейците да имат достъп до по-чисти реки, езера, подземни води и морета, като същевременно ще направи пречистването на отпадъчните води по-рентабилно. За да могат отпадъчните води да се използват по най-добрия възможен начин като ресурс, се предлага да се постигне енергийна неутралност на сектора до 2040 г. и да се подобри качеството на утайките, за да се даде възможност за по-добро повторно използване, като по този начин се допринесе за по-кръгова икономика.
Редица подобрения ще подпомогнат опазването на здравето и околната среда. Те включват задължения за възстановяване на хранителните вещества от отпадъчните води, нови стандарти за микрозамърсителите и нови изисквания за мониторинг на пластмасовите микрочастици. Задълженията за пречистване на водата ще бъдат разширени, така че да обхващат и по-малките общини с 1000 жители (спрямо общините с 2000 жители понастоящем). За да се подпомогне управлението на проливните дъждове, които зачестяват с изменението на климата, съществува изискване за създаване на интегрирани планове за управление на водите в по-големите градове. И накрая, въз основа на опита с COVID-19 Комисията предлага систематично наблюдение на отпадъчните води за наличието на редица вируси, сред които CoV-SARS-19, и на антимикробна резистентност.
Въз основа на актуални научни доказателства Комисията предлага да се актуализират списъците на замърсителите във водите, които да бъдат контролирани по-строго в повърхностните и подземните води. В списъците ще бъдат добавени 25 вещества с добре документирано проблематично въздействие върху природата и човешкото здраве. Те включват:
- PFAS, голяма група от „неразградими химикали“, използвани, наред с другото, в готварски съдове, облекло и мебели, пожарогасителна пяна и продукти за лична хигиена;
- редица пестициди и продукти от разграждането на пестициди, като например глифосат;
- Бисфенол А, пластификатор и компонент на пластмасови опаковки;
- някои фармацевтични продукти, използвани като болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства, както и антибиотици.