Младите хора все по-притиснати от инфлацията в Европа

През май 2021 г., докато голяма част от света все още се бореше с COVID-19, ОИСР предупреди, че младите хора са непропорционално засегнати от кризата и че съществува риск от "дългосрочни белези" върху кариерата им и икономическите им резултати . Анализът също така установи, че много млади хора страдат от повишени случаи на депресия и безпокойство относно работата и личните финанси. Тези притеснения не са изчезнали, но завишените разходи за живот, а не пандемията, сега изглежда действат като основна пречка за живота на младите хора. В цяла Европа амбициите на хората под 30 години са разочаровани от влошаващите се икономически условия. Някои от тях разказват за натиска, с който се сблъскват, докато свързват двата края, често докато жонглират между работа и обучение, пред The Guardian.

Под наем

Високите наеми, ниското заплащане и високата безработица в Испания правят живота с родителите единствената възможност за много хора на двадесет години. С 32% Испания има най-високото ниво на младежка безработица както в ЕС, така и в ОИСР. Айтана Морено, на 26 години, е учителка, която учи за магистърска степен по устен превод. Наскоро тя се завърна в родния си град Мадрид от Франция, където преди това е работила като преподавател. Живее с майка си. "Трябва да уча и да работя едновременно и живея с майка ми, защото нямам достатъчно пари да плащам наем и да уча. Невъзможно е да си позволиш да живееш сам в Мадрид. Не споделям апартамент, защото нямам работа на пълен работен ден и никой не би ми дал стая под наем, ако нямам договор за 40 часа седмично".

Тези, които се опитват да живеят самостоятелно, могат да имат финансови затруднения. Тази година испанското правителство въведе специална надбавка за наем на стойност 250 евро на месец за млади хора, които печелят под 23 725 евро, а регион Мадрид намали разходите за обществен транспорт. Диана Пейнадо, на 26 години, е социален работник в младежки домове. Наскоро тя кандидатства за държавна стипендия, за да ѝ помогне да плати месечния си наем от 600 евро за малкия апартамент от 40 квадратни метра, който споделя със съквартирант и кучето си Кумбия.

"Щастлива съм от наемането и споделянето, но така или иначе не е като други опции да са в обсега ми. Въпреки че този апартамент ми струва 600 евро на месец плюс сметки, аз се преместих, знаейки, че имам право на безвъзмездна помощ, иначе не бих го направила. Правителството ще ми даде 250 евро и това ще бъде голямо облекчение при бюджетирането всеки месец. Това няма да реши живота ми, но ще мога да му се насладя още малко. От друга страна, тази субсидия ви ограничава по някакъв начин. Задължени сте да имате постоянен договор (което аз правя), но повечето договори в моята индустрия са с фиксиран срок, така че не мога да сменя работата толкова лесно, колкото бих искала", споделя тя.

Според испанската търсачка за имоти Idealista средният наем в Мадрид се е увеличил с 14% между 2021 г. и август 2022 г. Диана няма да има друг избор, освен да остане в малкия си апартамент.

В Лондон наемите се покачват още по-бързо – Zoopla отчита 17% годишно увеличение на средния наем в Лондон – изпреварвайки това, което много по-млади хора могат да си позволят. 27-годишната Холи Кларк работи на пълен работен ден като купувач за моден уебсайт и освен това в кръчма по 10 часа седмично. Нейният наем в градския квартал Хакни беше достъпен от £1550 на месец, разделен между нея и нейния приятел. Но сега се е увеличил с £650 на месец. Казаха ѝ, че "да лати или да си тръгне". "Така че определено си тръгвам", казва тя. "Това е лудост. Не мога да намеря нищо под £1700 и повечето от тях са с една спалня. Така че ще плащам повече за по-малко място."

Инфлация

Освен спираловидно нарастващите наеми, двуцифрената инфлация за комунални услуги, храна и други стоки се усеща за първи път от много млади хора. В цяла Европа инфлацията, средно близо 11% през ноември, не е била толкова висока от 40 години. Балтийските държави са най-силно засегнати, справяйки се с инфлация от над 20%.

В случая на Холи това означава, че парите, които спестява от работа в кръчмата, се изразходват до края на месеца.

Други в по-несигурна ситуация са принудени да направят по-фундаментални съкращения. 23-годишният Йоахим Валенте от Тулуза работи до септември в печатница в града, където сортира кутии за доставка. Той печелеше по 800 евро на месец преди, но сега е подновил обучението, което е прекъснал, за да си намери работа. Доходите на Йоахим са около 500 евро на месец от студентска стипендия плюс всичко, което баба му може да отдели, но наемът му в апартамента, който споделя с двама приятели, е 1000 евро, които те разделят по равно. "Наистина избрах идеалното време да се върна към ученето, нали?" казва Йоахим. "Сега е много трудно, начинът ми на живот не е същият като миналата година. Когато сте несигурен работник, винаги се мислите какво купувате и какво спестявате, но сега това е извън мащаба. Купувах повече месо. Сега не купувам толкова много, може би веднъж или два пъти на месец, защото е твърде скъпо. Имаме около 10% инфлация на цените на храните, така че наистина трябва да гледате какво купувате".

Френското правителство ограничи увеличението на цените на енергията до 4% (въпреки че това ще се промени на 15% през януари), но за онези млади хора, които вече се борят да свързват двата края, като например чираци, чиято заплата е по-ниска от националния минимум, дори увеличението на цените от 4% е предизвикателство.

Матео Леру, 22, е чирак по електроинженерство. Той печели 900 евро на месец и живее сам в апартамент в Марсилия, който струва 400 евро на месец. Подобно на Йоахим, той е спрял да купува месо и го е заменил с риба тон, но най-големият му проблем тази зима е студът. "Проблемът с моя апартамент е, че няма изолация. Понякога искам да пусна отоплението, но не мога, защото сметките за енергия струват твърде много. И така, купих газова печка, но тъй като блокът е много стар, няма изолация и не е остъклена дограмата, често все още остава студено."

Ниско заплащане

В Литва средната заплата е 1678 евро, а минималната месечна заплата е 720 евро преди данъци. Тъй като заплатите са ниски, много млади литовци напускат. Въпреки че 15- до 25-годишните са 20% от жителите, те съставляват 47% от емигрантите. Някои млади хора с висше образование, които остават, се опитват да работят за чуждестранни компании като средство за повишаване на потенциала им за печалба.

26-годишната Доминикас от Вилнюс току-що е започнала дистанционна работа за британска IT фирма, за да печели повече, отколкото би предложила подобна компания, базирана в Литва. "През пролетта забелязах, че разходите за живот нарастват бързо, така че започнах да търся нови възможности. Инфлацията през последните 12 или 24 месеца беше безумна, апартаментите, които бяха 400 евро преди няколко години, сега са 800 евро. Цената на електроенергията се покачи значително за известно време, мисля, че заради войната в Украйна. В предишната ми фирма казаха, че няма да има повишения поради инфлация. Настоявах, казвайки "ще се откажа", а те не ми повярваха. Но видях по-голяма възможност с компанията в Обединеното кралство", споделя тя.

В няколко страни договорите, предназначени да предоставят на младите хора обучение, базирано на заетост, могат да ги накарат да се борят. Италия няма национална минимална заплата, вместо това разчита на колективни трудови договори, които оставят много работници изключени.

23-годишната Алис Спада е стажант в социално предприятие в Рим. Тя печели 800 евро на месец, а наемът на общия ѝ апартамент е 480 евро на месец. Тя получава издръжка за наема от родителите си, но все пак се оказва, че ѝ остава малко в края на месеца. "Разочароващо е.", казва тя. "Учих толкова много, за да печеля толкова малко. Знам, че съм голям късметлия, че родителите ми ме подкрепят. Но не така трябва да се случват нещата."

След като е имала опит от работа във Франция, Айтана в Мадрид вярва, че младите испанци търсещи работа са в по-лошо положение. "Мисля, че ситуацията по отношение на работните места е по-трудна в Испания, не можете да намерите работа, която ви подхожда или отговаря на вашето квалификационно ниво, а заплатите са малки. Въпреки че университетът, в който уча, е държавен, той е скъп. Все още трябва да плащам около 2000 евро на година, докато във Франция е безплатно, просто плащате малката административна такса."

Шаф Хюсеин, 28-годишен в Лондон, работи на пълен работен ден в универсален магазин през деня и като куриер за приложение за доставка в продължение на няколко часа повечето вечери. Шаф работеше на пълен работен ден за множество приложения за доставка и успяваше да изкарва около £13 на час, но натискът върху заплатите, за който той обвинява, че платформите добавят повече работници и променят своите алгоритми, означава, че сега той е късметлия, ако изкарва по £10 на час през най-натоварените части на вечерта.

"Ако не бях намерил тази работа в универсален магазин, не знам къде щях да бъда, защото банковото ми салдо е на нула. Взех две кредитни карти, за да натрупам кредита си, но удари кризата с разходите за живот, сега дължа пари и кредитният ми рейтинг падна", споделя той.

Айтана, Даяна, Холи, Матео, Йоахим и Шаф казват, че изобщо не са оптимисти за бъдещето на съответните икономики на техните страни.

"Новините са толкова хаотични, че когато ги гледаш, имаш чувството, че всичко се обърква", казва Айтана. "Продължават да говорят за рецесия, рецесия, рецесия, как икономиката се проваля. Така че не съм оптимист".

"Ако трябваше да оставя икономиката на мира, надявайки се, че тя ще се подобри сама, бих бил абсолютен песимист", на внение Йоахим. "Светлината в мрака, която виждам навсякъде в Европа, е да видя всички тези работници да стачкуват."