Арменските власти няма да арестуват руския президент Владимир Путин със заповед на Международния наказателен съд в случай на посещението му в страната. „Естествено управляващите и екипът нямат такова намерение и желание“, каза заместник-председателят на арменския парламент Хакоб Аршакян в интервю за агенция Арменпрес.
Аршакян добави, че Армения се е вслушала в опасенията на Русия, която нарече плановете на Ереван да се присъедини към Римския статут за неприемливи. Заместник-председателят предложи Русия да подпише отделно споразумение, което да изключи влиянието на Римския статут върху двустранните отношения между Москва и Ереван.
„Още днес подписахме споразумение с друга държава, според което Римският статут няма да засегне двустранните ни отношения. Такова споразумение може да има и с Русия. Но това е само един от вариантите. Има и други. Едно нещо е ясно: чухме опасенията, изразени от Руската федерация, и смятам, че ще можем да гарантираме, че предоставянето на по-нататъшния процес, свързан с Римския статут, няма да навреди на стратегическите отношения между Армения и Русия“, каза Аршакян.
На 17 март Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин по обвинения във военни престъпления в Украйна. Той е заподозрян в незаконно депортиране на деца от окупираните територии на Украйна в Русия. Подобна заповед беше издадена и по отношение на детския омбудсман Мария Лвова-Белова.
На 24 март Конституционният съд на Армения публикува решение, че Римският статут не противоречи на основния закон на страната. Сега арменското правителство може да внесе Римския статут за ратификация в парламента. Ако Ереван ратифицира Римския статут, тогава, в съответствие с документа, властите на страната ще бъдат задължени да арестуват Путин, ако той посети Армения.
Руското външно министерство вече предупреди Ереван за "изключително негативни" последици за двустранните отношения, ако Армения се присъедини към Римския статут.
Армения подчерта, че е стартирала процеса на ратифициране на Римския статут в края на 2022 г. Това се обяснява с желанието на властите на страната в бъдеще да потърсят отговорност от ръководството на Азербайджан пред Международния наказателен съд за възможни военни престъпления в рамките на дългогодишния конфликт в Нагорни Карабах.