Първопричината за кървавия конфликт в родната ми страна е борба за властта, която започна преди 20 години с геноцида в Дарфур, пише за в. "Гардиън" журналистката Несрин Малик, която е родом от Судан, където бушуват сражения между армията и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), пише БТА.
Скоростта, с която рухна Судан, е първата индикация, че става дума за набор от причини, които са се трупали през времето. Крахът на тази страна е резултат от поредица от провали, трупали се толкова дълго време, че хората, които живеят в сянката им, бяха започнали да си мислят, че този процес на трупане ще продължи завинаги. Нещата обаче се промениха със сблъсъка между СБП и армията, които се бият помежду си за властта.
Столицата Хартум се превърна във военна зона - можете да видите сюрреалистични сцени на танкове, ракетни удари и пушек, който се вдига над различни райони на града. Конфликтът започна точно четири години след успеха на една колосална революция, която свали от власт президента Омар Башир, чието почти 30-годишно управление бе белязано от диктатура, икономически безчинства и геноцид. Със свалянето му обаче се образува вакуум във властта, за която се борят сега двете враждуващи сили.
Трагедията на Судан се състои в това, че се осмели да поиска повече и сега си плаща за това, изтъква Малик. Свалянето на диктатора не доведе до реализиране на надеждите за демокрация - сценарий, на който станахме свидетели в много от арабските страни през последните 10 години. Ако Египет след революцията извади късмет, тъй като генерал Абдел Фатах ас Сиси просто възстанови стария модел на управление, то в страни като Либия, Йемен и Сирия се стигна до граждански войни, които превърнаха огромен брой хора в бежанци.
Трагедията на Судан обаче се състои също и в това, че там отдавна назрява разчистване на сметки. Събитията от миналата седмица всъщност започнаха преди 20 години в маргинализирания западен регион Дарфур, в който бунт срещу правителството бе смазан от групировка от бойци, наречена "Джанджауид". Омар Башир, човек на военното дело, дошъл на власт след подкрепен от ислямистките сили военен преврат през 1989 г., не пожела тогава да използва ценната си армия, а вместо нея изпрати "Джанджауид". Стотици хиляди хора загинаха, жените станаха жертва на систематични изнасилвания и милиони бяха принудени да напуснат домовете си.
Геноцидът бе осъден и бяха въведени санкции, а Международният наказателен съд повдигна обвинения на суданския президент. В Судан обаче нищо не се промени. "Джанджауид" се превърна в Силите за бърза подкрепа, чието влияние нарасна, тъй като Башир даде карт бланш за действие на предводителя им Мохамед Хамдан Дагало в замяна на протекция. Мохамед Хамдан Дагало обаче се обърна срещу Башир през 2019 г. и заедно с армията го свали от власт, отбелязва Несрин Малик.