Който в Турция или по света се е надявал, че в Анкара може да има нов лидер след повече от 20 години, остана разочарован във вечерта на балотажа на президентските избори в страната. Защото новият президент е старият - Реджеп Тайип Ердоган. А неговата победа не е случайна.
Като президент Ердоган разполагаше с всички възможности да проведе предизборната си кампания с огромен медиен отзвук. По държавната телевизия се излъчваха неговите предизборни видеа, а той се появяваше на мащабни митинги из цялата страна - за всичко това парите идваха от държавната хазна.
Опонентът му Кемал Кълъчдароглу разполагаше само с ограничени средства от партийната хазна. За него нямаше ефирно време по медиите, които са превзети от държавата. Ясно е какво излезе от това - Ердоган се състезаваше с болид от Формула 1, а Кълъчдароглу се опитваше да го изпревари със сапунерка, направена на кола.
Истинската причина за победата на Ердоган
Три много важни фактора оказаха огромно влияние върху предизборната кампания и резултатите от изборите в Турция. На първо място, Турция преживя историческо бедствие в началото на годината - разрушително земетресение отне живота на 51 хиляди души само в Турция.
Второ, икономическата ситуация в страната е тежка - от 20 години инфлацията не е била по-висока, а безработицата, която също е много висока, оказва влияние най-вече над младите турци. Изтичането на мозъци от последните години също има негативен ефект върху икономиката.
На последно място, страната прие много бежанци от 2015 година насам - от Сирия, Ирак, Иран и Афганистан. Според изчисленията на Върховния комисариат на ООН за бежанците в момента в Турция живеят около четири милиона мигранти. Както Ердоган, така и Кълъчдароглу неколкократно по време на кампанията обещаваха "да разрешат проблема с бежанците". Как? Много просто - като ги върнат откъдето са дошли.
Всички тези проблеми - бежанците, земетресението и икономиката, подтикнаха хората да се доверят на опитния лидер. Според тях Ердоган по-лесно може да намери решения на всички проблеми от опозиционния лидер Кълъчдароглу, който не е бил на висш държавен пост досега. Ердоган управлява страната вече 20 години - първо като премиер, а от 2014 - като президент.
Какво ще стане сега в Турция?
За Ердоган всичко след изборите е като предизборната му кампания. В първата си победна реч той отново нападна опозицията и ЛГБТИ-общността в страната - знак, че ситуацията за тях ще си остане сложна. "Победата днес е само началото. Догодина ще спечелим и местните избори в Истанбул и Анкара", извика Ердоган на привържениците от покрива на автобуса на кампанията. Директно предизвикателство за кметовете на Истанбул и Анкара - Екрем Имамоглу и Мансур Яваш.
Ясно е обаче също, че Ердоган трябва спешно да направи нещо, за да разреши икономическите проблеми на Турция, след като спечели изборите. Така че не беше учудващо, че той обърна специално внимание на поздравленията, които е получил от лидерите на държавите от Залива. "Ще ида на специални посещения за благодарност в региона", съобщи турският президент. Според експерти това е знак, че той ще търси нови парични потоци за страната.
Какво остава за опозиционния лидер?
В много държави по света, ако загубят избори, опозиционните кандидати се оттеглят и дават възможност на нови хора да заемат мястото им. Подобно нещо не се очертава засега в Турция . Лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу не обяви, че се оттегля, а напротив - съобщи, че иска да продължи работата си и да не разочарова онези, които са му гласували доверие. Още не е ясно дали това е правилният път напред за нестабилната опозиция.
Фактите са, че на Ердоган едва ли ще му се наложи да има вземане-даване с лидера на Републиканската народна партия Кълъчдароглу в бъдеще. Защото провалилият се кандидат за президент няма да бъде в парламента, нито пък ще бъде някъде близо до Ердоган - той просто няма мандат за подобно нещо.
Ердоган от друга страна вече е бетонирал своето място в учебниците по история - президентът, който постави началото на втория век на турската република. Онзи, който ще има категорично влияние в Турция за поне четвърт век.
Автор: Еркан Арикан