Отидете към основна версия

1 188 7

Кризата в Червено море: Фактор за ново нарастване на инфлацията?

  • криза-
  • червено море-
  • инфлация-
  • нарастване-
  • суецки канал

Около 15% от глобалния корабен трафик, включително приблизително 30% от световната контейнерна търговия, преминава през Суецкия канал

Снимка: Shutterstock

Прекъсването на корабоплаването през Суецкия канал за продължителен период може да доведе до повишаване на цените и негативно въздействие върху икономическия растеж, особено в Европа, където вече се сблъсква с опасната комбинация от висока инфлация и икономическо снижение, според анализ на Ройтерс.

Около 15% от глобалния корабен трафик, включително приблизително 30% от световната контейнерна търговия, преминава през Суецкия канал.

Пренасочването на кораби около Африка би удължило двупосочното пътуване с около две седмици и половина, което би намалило капацитета за корабоплаване и би увеличило разходите.

"По-дългата продължителност на транзита през нос Добра Надежда ще намали ефективния капацитет на пътуването Азия-Европа с 25%", изчислява UBS.

С оглед на това, че такова пътуване може да отнеме повече от 10 седмици, дори краткотрайното прекъсване може да оказва влияние, което може да се усети през следващите няколко месеца.

Въпреки това, празничният сезон за тази година не се очертава да бъде засегнат, тъй като повечето стоки, необходими за Коледа, вече са пристигнали.

Когато през 2021 г. контейнеровоз блокира Суецкия канал за шест дни, икономистите пресметнаха, че дневната търговия, която беше блокирана, може да достигне стойността от 10 милиарда долара.

Застрахователните искове, породени от този инцидент, може в крайна сметка да достигнат до 2 милиарда долара, според изчисленията на презастрахователя SCOR.

Разходите могат да се появят в няколко направления. Най-непосредственото въздействие ще се усети в цените на енергията, но до момента пазарите са стабилни. Цените на петрола се повишиха леко, но не повече от 1% спрямо предходната седмица. В същото време цените на газа намаляват, което подчертава, че има малко безпокойство за забавянето на трафика на втечен природен газ.

Друг разход включва по-високи тарифи за доставка и увеличени застрахователни такси.

"Това са лоши новини, защото стигат до нас в период, когато вече сме свидетели на някои други тенденции, които оказват отрицателно въздействие върху разходите за доставка", отбеляза Ян Хофман, ръководител на отдела за търговска логистика в Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD).

Хофман посочва, че процентите на контейнерните превози в момента са най-високите за цялата година.

"Последните тарифи за контейнерни превози все още са ниски в сравнение с кризата във веригата за доставки по време на COVID-пандемията. Но те в момента са по-високи отколкото през цялата 2023 г."

Още един сложен разход се свързва със закъсненията в пратките, които могат да доведат до повишаване на потребителските цени, тъй като стоките изискват повече време, за да достигнат до потребителите.

"Възможно е да видим възобновяване на проблемите във веригата за доставки, увеличение на инфлацията и забавяне на икономическия растеж. Късметлийски, не в същата степен, както по време на пандемията, но все пак достатъчно болезнено", заяви икономистът от ING Карстен Бжески.

"Ако ситуацията продължи за по-дълъг период, ще видим отново повишаване на инфлацията.

Министерството на икономиката на Германия - като взема предвид потенциалните рискове за икономиката, свързани с търговията - заяви във вторник, че следи внимателно събитията в Червено море.

Въпреки това икономистите твърдят, че смущенията от последните няколко дни все още не са достатъчни, за да оказват влияние върху растежа на инфлацията.

"Видяхме големи подобрения във веригите за доставки след COVID-пандемията", коментира Гай Милър, главен пазарен стратег на Zurich Insurance Group. "В момента няма недостиг на продукти и запасите са възстановени.

"От гледна точка на голямата картина не виждам никакво съществено въздействие по отношение на растеж или инфлация на този етап."

Комбинация от спънки в глобалното предлагане, произтичащи от икономическия срив, причинен от COVID-19, и ефекта на прегряване от мерките за възстановяване след пандемията тласна инфлацията в световен мащаб до върхове, невиждани от 70-те години на миналия век, което наложи централните банки да предприемат безпрецедентно повишаване на основните лихвени проценти.

Въпреки това политиците реагират предимно на по-дългосрочни тенденции, така че е малко вероятно да реагират, освен ако не забележат трайно въздействие, което би могло да промени траекторията на инфлацията за години.

Въпреки това повечето от големите централни банки в момента се стремят да задържат лихвените проценти на сегашните върхове за известно време и каквито и да били сътресенията, които биха могли да допринесат за глобалната инфлация, може да увеличат предпазливостта относно прекомерното облекчаване на политиката.

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини