Първоначално НАСА планираше обиколен полет на Луната с четирима астронавти през тази година. Сега той се отлага за септември 2025 г. А следващата мисия "Артемида III”, при която е предвидено да се постигне пилотирано кацане на Луната, вече е планирана за септември 2026 г.
Сравнения с мисиите "Аполо"
Понастоящем НАСА е изправена пред редица технически проблеми, които забавят кацането на Луната. Въпреки че лунната програма "Аполо" сега е източник на ценен опит за НАСА, има няколко разлики в сравнение с успеха ѝ преди 50 години, обяснява пред АРД Франк де Вин, експерт в Европейската космическа агенция (ЕКА). По думите му основните разлики са при стандартите за безопасност - много по-високи днес.
И сега, както и тогава, НАСА е подложена на натиск за успех. Условията обаче са различни: През 1960-те години на миналия век САЩ и тяхната програма "Аполо" водят надпревара със Съветския съюз. Тази битка символизира и съревнованието за надмощие между политическите системи. Днес НАСА не е поставена под такъв натиск и залага на безопасността. Двете катастрофи на космическите совалки от 1986 и 2003 г. бяха болезнено напомняне за американците, че космическите мисии все още не са рутинни, дори след толкова години опит.
По-амбициозна задача
Освен всичко това, сега НАСА се бори буквално да открие нови пътища за завръщането си на Луната, обяснява АРД. За разлика от шестте полета на "Аполо" в периода 1969-1972 г., които се приземиха близо до Екватора, сега космическата агенция планира да кацне в друг регион - Южния полюс на Луната. Де Вин обяснява, че това е по-трудна задача, заради необходимата енергия за кацане там и заради терена. “Предимството е, че на Южния полюс на Луната има вода”, обяснява експертът.
Завръщането на Луната няма да е просто кратко посещение. В следващите години се очаква астронавтите да могат да прекарват по няколко дни или дори седмици на Луната. Водата ще е нужна тъкмо за целите на такива по-дълги престои, пише АРД. В по-далечното бъдеще плановете на НАСА включват дори изстрелване на ракети от Луната към Марс. Тъй като гравитацията там е по-ниска в сравнение със Земята, ще могат да се изстрелват ракети с по-малко гориво и с по-голям товар.
Причините за забавянето
Трудностите, пред които е изправена мисията "Артемида II", нямат нищо общо с бъдещото кацане на Луната, тъй като тази мисия не е имала за цел да каца на спътника на Земята, обяснява АРД. Проблемите с топлинния щит са една от причините за настоящото забавяне. Те се появиха още по време на безпилотния тестов полет "Артемида I", когато космическата капсула "Орион" навлезе в земната атмосфера при обратния си полет. Тогава топлинният щит от долната страна на капсулата се беше стопил повече от очакваното. Изследванията трябва да приключат тази пролет, казва НАСА. Съществуват и проблеми с компонент от електрическата верига и една батерия.
Проблемите са свързани с изпитанието на една нова система, която ще позволи екипажът на мисията да бъде спасен, ако нещо се обърка при излитането или по време на полета, обяснява Де Вин.
“Когато сме сигурни и готови”
Действителното кацане на Луната с "Артемида III" понастоящем е планирано за септември 2026 г. Изглежда обаче, че и при тази мисия има проблеми, които бившият германски астронавт и космически експерт Улрих Валтер описва като "спирачка". Един от тях е сътрудничеството със Space X, пише АРД.
Става дума за споразумение с частната космическа компания на Илон Мъск за предоставяне на т.нар. Human Landing System (Система за кацане на хора). Тъй като тя все още не е излетяла пробно в Космоса, се отлага и потенциалното кацане на Луната. Проблеми има и с разработването на новите скафандри, с които астронавтите ще могат да се движат свободно по лунната повърхност. Франк де Вин казва: “Ще излетим, когато сме сигурни и подготвени."
Автор: Уте Шпангенбергер SWR