Единият е "антиваксър", който уважава Путин и не харесва НАТО. Другият трябваше да подаде оставка от парламента заради антисемитски и ксенофобски изказвания. Третият иска да възстанови замразените връзки на Литва с Китай.
Адвокатът се съмнява в Украйна, президентът - не
Сред осемте кандидати, които на 12-и май ще се изправят един срещу друг на първия тур на президентските избори в Литва, за първи път има толкова много хора, които могат да бъдат наречени "антисистемни" политици. Нещо повече, 49-годишният адвокат Игнас Вегеле, привърженик на размразяването на отношенията с Пекин, може и да достигне до балотажа и да се изправи срещу настоящия държавен глава, 60-годишния безпартиен Гитанас Науседа.
Литва е ключово звено в отбраната на източния фланг на НАТО. Политическите процеси, които протичат там, се наблюдават отблизо от съюзниците в Алианса. През май литовските граждани ще избират президент, през юни - членове на Европейския парламент, а през октомври - членове на Сейма, парламента на страната. "Гражданите днес се вълнуват от три основни теми. Според проучванията на общественото мнение това е на първо място националната сигурност, т.е. всичко, свързано с Русия и войната срещу Украйна", казва пред ДВ Винсентас Воборлявичюс, доцент в университета ISM във Вилнюс. "Освен това - повишаването на цените и недоволството от некомпетентността на политиците и бюрократичния апарат."
Основните правомощия на литовския президент са в сферата на външната и отбранителната политика. А тя е ориентирана към тясно сътрудничество със САЩ и другите съюзници от НАТО. От 2014-а година насам това се допълва от противопоставянето на агресивната политика на Кремъл и пълната подкрепа за Украйна.
Гитанас Науседа се прояви като последователен поддръжник на тези подходи. Министър-председателката на Литва Ингрида Шимоните, която е смятана за негов основен съперник, също е принципен "евроатлантик". От друга страна, Игнас Вегеле, въпреки че говори за необходимостта от укрепване на отбранителните способности и връзките с НАТО, открито се съмнява, че Украйна може да надделее над Русия. Той смята, че може да се наложи Киев да започне мирни преговори с Москва. "В противен случай ескалацията може да засегне и нас в Литва", казва адвокатът. Подобна гледна точка доскоро бе изключително непопулярна в страната.
Любов към Путин, неприязън към ЛГБТ
Науседа дълго време водеше в предизборната надпревара с огромна преднина, Шимоните бе на второ място. Но последните проучвания показват, че действащият президент е загубил десет процента от подкрепата си. Делът на неговите привърженици е спаднал от 44 на 34 процента. Игнас Вегеле сега активно се конкурира за второто място с министър-председателката с 11-13 процента. Ако стигне до втория тур, това ще бъде сензация.
Причината за загубата на десетте процента от гласовете на президента може да се крие в лошите му отношения с коалиционния кабинет. Позициите им спрямо чувствителни въпроси като правата на ЛГБТИ общността или въвеждането на гражданско партньорство за еднополови двойки в Литва също се различават - правителството е "за", а президентът е по-скоро "против".
Но Вегеле открито заклеймява "ЛГБТ идеологията" и явно печели точки. Ремигиюс Жемайтайтис, бивш депутат в Сейма и лидер на новата партия "Заря Неман", и независимият кандидат Едуардас Вейткус не изостават от него в критиките си към малцинствата. Неотдавна Жемайтайтис беше принуден да се откаже от депутатското си място заради антисемитски изказвания.
Вейткус е лекар по професия. Той се противопоставя на членството на Литва в ЕС и НАТО и е известен с негативното си отношение към ваксините и мерките по време на пандемията. Вейткус също така твърди, че Путин прави в Украйна това, което всеки лидер би направил на негово място, и че войната всъщност е започната от Запада. Той смята и, че Крим е руски. През април поне пет процента от избирателите са били готови да гласуват за Вейткус, а почти девет процента - за Жемайтайтис.
Влиянието на социалните мрежи
"И Вейткус, и Жемайтайтис, и Вегеле са политици от новата ера, ерата на социалните медии", казва политологът Мантас Мартишиус, доцент в университета във Вилнюс. "Традиционните медии са загубили влиянието си и това се отразява на "политиците на статуквото". Социалните мрежи осигуряват директен достъп до потенциалните избиратели. Съвсем доскоро никой не можеше да си представи, че такива кандидати ще могат да съберат подкрепа - но те успяха да го направят."
"Пробивът на преден план на "антисистемни" политици в този изборен цикъл е следствие от нарастващото разочарование на част от обществото от икономическата глобализация и моралните ценности на лявоцентристите, които като цяло се подкрепят от всички големи партии", смята Винсентас Воборлявичюс от университета ISM.
Изборът на държавен глава ще бъде своеобразна репетиция за изборите за парламент през есента. И тук може да има някои неприятни изненади за политическия пейзаж. Така например според последните социологически проучвания националистическата партия на обвинения в антисемитизъм Ремигиуш Жемайтайтис вече е спечелила петте процента гласове, необходими за влизане в парламента.
Автор: Константин Егерт