Един инцидент в източната част на Егейско море през миналата седмица, в който бяха замесени турски и гръцки военни кораби, остави много въпросителни както за действителната му сериозност, така и за истинския ход на събитията и мотивите на участниците в него, пише БТА.
От това, което е известно от публикации в гръцкия печат, на 23 юли вечерта италианският кораб “Йеволи Релуме” (Ievoli Relume) се е отправил към зона, разположена между гръцките острови Касос и Карпатос, за проучвания на морското дъно във връзка с изграждането на електропреносната връзка между Крит и Кипър. В зоната, но извън гръцки териториални води, били изпратени пет турски военни кораба, а в отговор Гърция също изпратила една фрегата и една канонерка. “Йеволи Релуме” е останал в района, който Гърция смята за част от своята изключителна икономическа зона, а Турция твърди, че спада към нейния континентален шелф, от около 23 ч. на 23 юли до около 3:40 ч. на 24 юли, след което се е оттеглил обратно към о. Крит.
От тук нататък започват неяснотите. По официални гръцки твърдения проучвателният кораб е завършил планираните действия. Това се заявява от гръцки дипломатически източници, от правителствения говорител Павлос Маринакис и от гръцкия електрически системен оператор, цитирани от АНА-МПА и “Катимерини”.
Според гръцкия портал за стратегическа информация и оценка на риска “Крайсис Монитор” (Crisis Monitor), който пише за "Голямо поражение за Гърция при Касос", обаче е явно, че корабът е отплавал по-рано от предвиденото и без да завърши дейностите си. Информационният сайт “Хелас Джърнъл” (Hellas Journal) също отбелязва, че корабът не е покрил целия район, запазен от Гърция с навигационно известие NAVTEX и не е достигнал до зоната, която е извън териториалните води на страната, но е смятана за част от нейната изключителна икономическа зона.
Различни тълкувания буди и обстоятелството, че докато “Йеволи Релуме” се е приближавал до зоната на проучванията, станцията в турския град Анталия също е издала NAVTEX за проучванията, като освен това гръцката страна, в разрез с практиката си, не е издала насрещно известие, с което да обяви турското за невалидно поради отсъствие на юрисдикция.
Гръцки дипломатически източници, цитирани от “Нафтемборики”, са казали, че в случая между Анкара и Атина са се задействали комуникационните канали, установени в рамките на диалога, започнат след посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган през миналия декември в Гърция, но съдържанието на тази комуникация не е известно на медиите.
Около тези обстоятелства се развиват различните интерпретации на случката. В турските медии, цитирани от кореспондента на гръцката телевизия Скай в Истанбул, преобладават твърденията, че Гърция е поискала от Турция разрешение за проучванията, с което де факто е признала нейните права в района. “(Гърция) призна континенталния ни шелф”, пише “Тюркийе Газетеси” и уточнява: “Дадохме разрешение на Гърция в Източното Средиземноморие. Гърция, която поставяше кабели в морето с италиански кораб в зоната на морска юрисдикция на Турция, направи крачка назад, когато се изправи пред военноморските ни сили. Атина, която поиска разрешение от Анкара за дейностите, се принуди да признае континенталния ни шелф”.
Тезата, че под някаква форма за дейността на италианския кораб е било поискано разрешение от Турция, се споделя и от редица публикации в гръцкия печат, а известният журналист Ставрос Лигерос говори в личния си сайт slpress.gr направо за “безредно отстъпление на правителството на Мицотакис” от правата на Атина в зоната. Той припомня, че Гърция е положила големи усилия и е платила висока цена, за да сключи споразумението с Египет за разграничаване на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие с цел да неутрализира аналогичното споразумение между Турция и Либия - две взаимноизключващи се спогодби, които се пресичат именно в района на инцидента от миналата седмица.
Темата беше повдигната и от Стефанос Каселакис, лидер на най-голямата опозиционна партия в Гърция - лявата СИРИЗА, който поиска от правителството да отговори дали гръцкото външно министерство е искало от турското разрешение за дейностите, защо Турция е благодарила на Гърция и на Италия за сътрудничеството и дали е вярно, че Гърция не е отговорила на турското навигационно известие, в което се имплицират претенции към гръцката изключителна икономическа зона.
От своя страна в отговор на питане в парламента гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис категорично отхвърли твърденията, че Атина е искала каквото и да било разрешение. Той заяви, че “не е имало никакво отстъпление” и каза, че италианският кораб е завършил дейностите си не само в гръцки териториални води, но и в изключителната икономическа зона на Гърция, и че е бил в района дори по-дълго от планираното.
“Крайсис Монитор” вижда в предполагаемо преждевременното оттегляне на кораба по-скоро намеса на италианската страна, като отбелязва, че на дипломатическо равнище това е позволило на Атина и на Анкара да запазят публично позициите си, но на политическо равнище “Джорджа Мелони се е намесила, както и предшествениците си, в полза на Турция”.
Изданието не изключва разрешение от Турция да е поискано от италианския кораб, след като подобен случай вече е имало в миналото, а новият инцидент “укрепва твърдението на Турция, че става въпрос за спорна зона”.
Във всеки случай съмненията и вътрешните разногласия след този случай ще оставят горчив привкус за гръцката дипломация. Това не е първият случай след началото на затоплянето на отношенията между Атина и Анкара през последната година и половина, в който Гърция е поставена в неудобно положение. Само дни преди посещението на гръцкия премиер Мицотакис в Анкара през май за среща с президента Ердоган Турция превърна световноизвестния византийски християнски храм “Хора” в Истанбул от музей обратно в джамия - прекалено голямо съвпадение във времето, за да бъде напълно случайно.
Както пише обаче “Катимерини”, според гръцки дипломатически източници ситуацията край остров Касос миналата седмица е била управлявана с “фини дипломатически движения”, нещо, което отразява желанието на Атина да не смущава “спокойните води” до края на септември, когато е планирана поредната среща на Мицотакис и Ердоган в рамките на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. На тази среща се очаква да има трудни дискусии за продължаването на гръцко-турските контакти през следващия период.