Патици замръзнаха в езерата, овце затънаха в купчини сняг, военни транспортираха храна за хората и добитъка в засегнатите райони.
"Това е нестандартен феномен", казва климатологът Раул Кордеро от Чилийския университет. И предупреждава, че тези аномалии може и да се повторят.
Ниските температури в Патагония и Южния конус на Латинска Америка, който включва територии на Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай и Бразилия, се дължат на притока на студен въздух от Антарктика. Високото налягане в южния край на континента привлича полярния въздух на север. Това се случва, когато полярният вихър - пояс от силни ветрове, който задържа студения въздух над Южния полюс - е слаб.
"Вероятността от студени вълни се увеличава"
"Необичайната слабост на антарктическия полярен вихър увеличава вероятността полярните въздушни маси да се придвижат към населените места в южното полукълбо. Иначе казано - вероятността от студени вълни се увеличава", обяснява Кордеро.
Регионът бе засегнат от студена вълна за втори път в рамките на три месеца. Според Кордеро обаче това няма да повлияе на световния климат. Взаимовръзката е обратна - именно промените в климата са довели до отслабването на полярния вихър, което пък е причината за необичайно ниските температури в Южния конус.
Австралия и Нова Зеландия също бяха засегнати от температурните аномалии. На 18 юли 2024 г. метеорологична станция в Куинсланд, Австралия, регистрира най-студената нощ от 120 години насам. Според учените студената вълна може да има и положителен ефект на локално ниво. Ледът покрива над 10 хиляди квадратни километра площ на границата между Чили и Аржентина. Но територията там губи средно между 10 и 15 милиарда тона лед всяка година. "Въпреки че последните застудявания няма да променят тази тенденция, те могат поне да подобрят малко тазгодишния баланс", казва Кордеро.
Все повече екстремни явления
Изследвания показват, че подобни студени вълни може да се дължат на климатичните промени. Проучване от 2012 г. на Центъра за изследване на климата "Удуел" в Масачузетс стига до извода, че ускореното затопляне на Арктика е повлияло на въздушните потоци, които контролират климата. Това от своя страна увеличава вероятността от екстремни явления в средните географски ширини, причинявайки или поне допринасяйки за суши, наводнения, студени и горещи вълни. Друго изследване, публикувано от учени от MIT през 2021 г., изказва предположението, че затоплянето на Арктика е допринесло за честотата на тежките зими в САЩ.
Тези данни обаче са предмет на дискусия и част от научната общност не е съгласна с тях. "Не мисля, че затоплянето на Арктика играе сериозна роля за екстремните студове в средните ширини. Нашата работа показва, че те вероятно се обясняват с естествената променливост и са възникнали въпреки, а не заради глобалното затопляне", казва проф. Джеймс Скрийн, който е част от експертната група за изменението на климата към ООН.
Експертите са категорични, че толкова студени зими ще стават все по-голяма рядкост, ако нивата на въглероден диоксид в атмосферата продължат да се покачват. "В повечето части на света ефектът от затоплянето на климата ще надхвърли сериозно потенциалния охлаждащ ефект от промяната на метеорологичните модели, дължаща се на затоплянето на Арктика", посочва проф. Скрийн. Раул Кордеро също смята, че студените вълни няма да променят тенденцията на затопляне в Патагония, която по неговите думи е толкова видна, колкото и в останалата част на света.
Автор: Фернандо Фрюбек