Китай изгражда нови селища в оспорвани гранични зони по протeжението на дългата хиляди километри граница - с Казахстан, Киргизстан, Индия, Непал, Бутан, Мианмар, Виетнам и Лаос. За това съобщи “Ню Йорк Таймс” и показа сателитни изображения, които доказват съществуването на новоизградените селища. Хората са изпращани в отдалечените планински места, като са им обещавани щедри компенсации. Си Дзинпин нарича хората, избрали да живеят там, “патриоти” и “защитници на границите”.
Откакто дойде на власт през 2013 г. Си Дзинпин подклажда вече съществуващите конфликти със съседните на Китай държави и разгаря нови. Целта му е да разшири територията на Китай и да продължи да "синифицира" онези региони, които вече са били завладени в миналото, като Тибет и Синдзян, т.е. да ги засели с етнически хански китайци.
Дори полуавтономният някога мегаполис Хонконг е част от плана за идеологическа инфилтрация с хора, лоялни на Пекин. А когато един ден армията на Си нападне и превземе Тайван, там също ще бъдат заселени китайци от континентален Китай.
Концепция от европейските колониални времена
Идеята на Си е да окупира “празните места” чрез заселване. Това е концепция, която идва от европейските колониални времена. Британските колониалисти, а и други, са гледали на Северна Америка като на “празно място”, което може да бъде заселено. Онези, които са живеели там от столетия, остават без права, просто защото не са бели и не са християни.
Си Дзинпин се придържа към логиката на европейския колониализъм. Това разкрива известно лицемерие, тъй като той се е издигнал до позицията на лидер на някога колонизираните държави от глобалния Юг. Според диктатора идеи като свобода, човешки права и демокрация не са общопризнати ценности, а просто трикове, които Западът използва, за да колонизира хората по света. Използвайки тази реторика, Си иска да привлече на своя страна държавите в Африка, Азия и Латинска Америка.
Нов глобален конфликт?
Засега обаче с тази стратегия китайският лидер не жъне особени успехи. Много от държавите, които иска да привлече в орбитата на Пекин, търсят икономическа близост с Китай, но пък не искат да се озовават в епицентъра на нов глобален конфликт между авторитарния свят, чието лице е Си Дзинпин и демократичния свят, предвождан от Съединените щати.
Китайският заселнически колониализъм може и да доведе до ескалация - най-вече с Индия. През 2020 г. вече имаше сблъсъци между войници от двете страни на индокитайската граница. Премиерът на Индия Нарендра Моди също е пламенен националист. Той подчертава не това, че Индия е демократична държава, колкото характеристиката, че е индуистка държава. Затова и двеста милиона мюсюлмани в страната са тормозени и подлагани на дискриминация. Ако конфликтът между Индия и Китай ескалира, нито една от двете страни няма да отстъпи.
Повод за притеснение
За момента новопостроените селища са цивилни. Пекин обаче по всяко време може да използва новата си инфраструктура за военни цели. Този вариант съществува за Си Дзинпин и за дълги участъци от "Новия път на коприната" - официално глобален инвестиционен проект, по който ще се строят пътища, пристанища, летища и електроцентрали.
Това, както и ядреното и конвенционалното въоръжение на Китай, трябва да предизвикат загриженост у лидерите на свободния свят. Пекин може и да иска мир, но само и единствено при условията на Си и в границите, които той определя.
Автор: Александър Гьорлах