На 26 август 1944 г. Шарл дьо Гол влиза в Париж. Пред парижани той произнася реч: „Париж е смутен, Париж е разбит, Париж е измъчен - но Париж е освободен!
Но, кой е Шарл де Гол?
Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол се появява на бял свят на 22 ноември 1890 година. Ражда се в Лил, в семейството на аристократи католици. Баща му е професор по философия и преподава литература в местното йезуитско училище.
Младият Дьо Гол е повлиян много от баща си. Още от ранните си години се увлича по военното дело. Обучава се във Военното училище Сен-Сир, което завършва на 22-годишна възраст.
Във Военната академия, заради сухостта си и постоянния си маниер да „си вири носа“, началството дава на Дьо Гол ироничен прякор – „кралят в изгнание“. За арогантността си той сам по-късно пише така: „Истинският лидер държи останалите на разстояние. Няма власт без власт и няма власт без разстояние.”
За характера и високия му ръст другарите му го наричат „дългата аспержа“. През 1913 г. втори лейтенант Шарл дьо Гол е изпратен да служи в пехотен полк. Веднага след началото на войната той е ранен два пъти, заловен е от германците, при което прави пет неуспешни опита за бягство и е освободен само три години по-късно, след подписването на примирието през 1918 г.
След това
Дьо Гол участва в интервенцията на Антантата в Русия като инструктор на полските войски,
след това служи във войските, окупирали Рейн, и е сред войските, нахлули в Рур.
През 1925 г. маршал Петен, победителят от Вердюн и безспорен авторитет сред френските военни, привлича вниманието към младия дьо Гол, назначавайки го за свой адютант. И скоро бъдещият генерал е инструктиран да направи доклад за набор от отбранителни мерки, предприети в случай на бъдеща война. Дьо Гол, разбира се, подготвя тази работа, но за Петен тя идва като пълна изненада, тъй като фундаментално противоречи на възгледите, съществуващи в централата на армията. Въз основа на стратегическите и тактическите уроци от „позиционната“ Първа световна война, маршалът и неговите поддръжници наблягат на създаването на линии на укрепена отбрана, прословутата „линия на Мажино“, припомня сайтът "Поглед".
Независимо от тези нагласи, дьо Гол твърди за необходимостта от формиране на мобилни тактически единици, доказвайки безполезността на отбранителните структури с модерното развитие на технологиите и отчитайки факта, че френските граници минават главно по открити равнини. В резултат на избухналия конфликт отношенията му с Петен са нарушени. Още първите дни на Втората световна война обаче потвърдиха правотата на Шарл дьо Гол.
През юни 1940 г. Пол Рейно назначава Шарл дьо Гол на висок пост в Министерството на отбраната.
Шарл се съсредоточава изцяло, за да продължи битката, но вече е твърде късно.
През Втората световна война генерал Шарл дьо Гол постепенно започва да се превръща от военен в политик. Той идва в Лондон със съмишленици, които се бунтуват срещу Петен и сътрудничеството с германците и създават Свободните френски сили, което среща силна подкрепа от съюзниците.
Създава се и Свободният френски национален съвет, правителство в изгнание, начело с Дьо Гол. В него се включват от консервативни католици до комунисти.
Разбира се, хората на Морис Торез са верни на Сталин, до лятото на 41-ва те са съюзници с германците и кротуват, влизат в Съпротивата, чак след като Хитлер атакува Русия.
В този период речите на Дьо Гол звучат по Би Би Си и призивите му срещат нарастваща поддръжка във Франция. Въпреки това, за левицата един военен от кариерата и практикуващ католик не е приемлив политически лидер. Десницата пък не го харесва, защото е против националния герой маршал Петен.
Дьо Гол трудно се налага и сред съюзниците. Доказва го историята със Сенегал. През 1940-та Чърчил обсъжда с дьо Гол възможността да се отнеме от режима във Виши контрола над Сенегал - столицата Дакар е важно пристанище.
Британците откарват с кораби до брега френските части, но никой не ще да се бие, губернаторът на Сенегал пък отказва да се присъедини доброволно към Свободна Франция, остава верен на режима във Виши, а Дьо Гол, вместо да атакува, се прибира безславно в Лондон.
Подобни епизоди са малко, но все пак не подпомагат и без това трудните отношения с англо-саксонците, както той нарича съюзниците.
През 1943-та съюзниците прогонват немците от Северна Африка и дьо Гол се мести в Алжир. Там той среща обаче друг действащ генерал - Анри Жиро, който се присъединява към съюзниците. Създава се единен Френски комитет за национално освобождение, припомня БНР.
Рузвелт налага Жиро за лидер, но Дьо Гол с поредица политически ходове го бламира и поема властта еднолично.
В Алжир той се сближава с Айзенхауер, който му обещава щом съюзниците стъпят в Европа, да пусне френски части първи в Париж. Два дни преди денят Д Чърчил информира Дьо Гол и го моли да призове французите за сътрудничество със съюзниците.
Шарл дьо Гол обаче е бесен и отказва. Първо, пак му казват за плановете късно и десантът ще е без негово участие. Второ, Рузвелт продължава да не признава правителството му за легитимно и смята да назначи военен губернатор на Франция, докато се проведат избори. На апела да вразуми Рузвелт, Чърчил заявява, че ако Лондон трябва да избира между Франция и САЩ, ще избере САЩ, а Дьо Гол никога не забравя тези думи.
Трето, той е подозрителен към идеята Франция след освобождението да има времена валута, защото смята, че така съюзниците ще контролират френската икономика. Освен всичко се притеснява, че изтеглянето на немците и действията на бъдещата военна администрация ще доведат до хаос и бандитизъм, а вероятно и до комунистическо въстание. Така че отказва речта и се стига до невероятен скандал. В него Дьо Гол нарича Чърчил „гангстер”, а Чърчил го обвинява в предателство и заплашва да го сложи в окови. Не се стига чак дотам, но отношението на де Гол към англо-саксонците, остават сложни и в следвоенния период.
Дни след десанта в Нормандия, там пристига и генерал Дьо Гол. Той веднага започва да се разпорежда от името на временното правителство, а след месец получава и нещо като официално признание - поканен е в САЩ на среща с Рузвелт. Тогава за съюзниците превземането на Париж е второстепенна задача, но за Дьое Гол е основна цел. Там се подготвя въстание и са реални опасенията, че комунистите ще вземат властта. Айзенхауер разрешава към града да тръгне танковата дивизия на френския генерал Леклерк, Париж е освободен, Дьо Гол влиза в него и произнася знаменита реч:
Париж! Париж е смутен, Париж е разбит, Париж е измъчен, но Париж е освободен! Освободен е от самия себе си, освободен е от своите жители с подкрепата на френската армия, с подкрепата на цяла Франция…..
Ситуацията е такава, че на практика няма кой да се противопостави на генерала. През септември той застава начело на коалиционно правителство на националното съгласие. То е изправено пред огромни проблеми. Това, което успява да направи Шарл дьо Гол, никак не е малко, но най-важното е, че, въпреки нежеланието на Сталин, Франция получава статут на съюзническа държава и своя окупационна зона в Германия, а също – че става една от петте страни, основателки на ООН, които имат право на вето в Съвета за сигурност.