Руското министерство на отбраната обяви в понеделник, че „опитът за настъпление“ на украинските сили към село Болшое Солдатское, разположен на около 80 км от областната столица Курск, е спрян. Москва твърди, че са унищожени четири танка, два бронетранспортьора, 16 бойни бронирани машини и една машина за разминиране. Тази информация не може да бъде потвърдена от независими източници.
И Москва, и Киев изчакват
Още в неделя руски военни блогъри съобщиха за „колони“от украински бойни машини. Те разпространиха и видеоклипове в социалните мрежи, които очевидно са заснети от дронове. Част от блогърите твърдяха, че са използвани и западни прецизни ракети, но това не е потвърдено. За момента нито Украйна се е похвалила с успех, нито руските медии разпространяват активно твърдения за офанзивата и нейния отговор. Очевидно в момента тече процес на изчакване как ще се разиграят събитията.
От седмици военни експерти прогнозират, че Украйна ще подеме нова офанзива на руска територия. Според австрийския военен историк полковник Маркус Райзнер Киев ще се опита „непосредствено преди встъпването на власт на Доналд Тръмп“ да покаже, че има смисъл да се подкрепя Украйна, заяви той пред ДВ още пред декември.
Според Райзнер все още е твърде рано да се говори за „действителна украинска офанзива“ към Курск. „Защото офанзивата би означавала, че големи формирования от въоръжените сили извършват пълномащабна атака, за да постигнат цели на оперативно ниво“, обяснява Райзнер. „Това, което виждаме, е напреднало контранастъпление, в което участват до три бригади или само части от тях“.
Разменна монета при евентуални преговори?
Все още не е ясно какви цели преследва Киев с тази офанзива, но хипотезите са няколко. От една страна, украинската армия е жертва на сериозен натиск и вече е загубила около половината от територията в Курск, която окупира преди пет месеца, обяснява Райзнер. А 500-те квадратни километра, които контролира, в момента се защитават от три различни страни. Настъплението може да е опит „да се излезе от това обкръжение“.
Военният журналист Шашанк Джоши от британския „Икономист“ дава и други възможни обяснения. „Целта може да е да се обърнат руските войски в отбрана, за да се възпрепятстват продължаващите им офанзиви“, каза Джоши пред ДВ. Друга цел може да е завладяването на допълнителна територия, която да се използва като разменна монета при евентуални преговори за мир след встъпването в длъжност на Тръмп. В същото време може целта да е отвличане на вниманието, за да бъде нанесен удар другаде.
Маркус Райзнер очаква още изненади преди 20 януари, когато Тръмп официално ще влезе в Белия дом. „Ако погледнете североизточната част на Украйна, фронтът не е напълно защитен от руснаците. Има някои територии, които биха се поддали на допълнителен натиск, за да се постигне максимален успех преди евентуални преговори“, казва той.
Ходовете на Украйна са рисковани, но премислени
Американският външен министър Антъни Блинкен също подчерта наскоро, че украинските позиции в Курск са важни, защото могат да изиграят роля при предстоящи преговори. Струва ли си обаче Украйна да изпраща свои части в Русия на фона на сериозния натиск срещу град Покровск и западните части на Донецка област? Ходовете на Киев са рисковани, но политическите ползи от тях преобладават, смятат експертите.
„Ако Русия превземе Покровск, тя ще напредне на запад“, казва Шашанк Джоши. „Това е лошо за Украйна, но не е сигурно, че ще доведе до качествена промяна в разположението на силите и дипломатическите преговори.“ Ако Украйна успее да задържи части от Курска област, това би имало „съществено значение“. Така че в случая става дума за премерен риск, смята журналистът.
За Украйна е важно „да не излиза от водещите новини“ преди идването на Тръмп на власт, подчертава Маркус Райзнер. Подкрепата на Запада е изключително важна, а подобни ходове допринасят за това да се запази тази подкрепа. Австрийският полковник не смее да прогнозира колко и докъде ще успее Украйна да удържи позициите си в Курск. И двете страни са „отслабени по отношение на силите си“, но ако натискът на Тръмп не доведе до замразяване на конфликта, „драматичната война на изтощение може да се завърне отново с пълна сила“, а Русия да събере силите си и бавно да изтласка назад украинската армия, смята експертът.
Автор: Роман Гончаренко