Изследователи от Института по астрофизика на Канарските острови (IAC) и Университета в Ла Лагуна (ULL) потвърдиха съществуването на суперземя, разположена в обитаемата зона на HD 20794 - звезда, подобна на Слънцето, но с по-малка маса от нашето Слънце, която се намира "само" на 20 светлинни години от нас.
Терминът "суперземя" не казва нищо за условията на повърхността или обитаемостта на планетата. Но суперземите предоставят важни сведения за разнообразието от планети в нашата Вселена и за възможните условия на живот на тях.
Новооткритата суперземя HD 20794 d има шест пъти по-голяма маса от тази на Земята и следва елиптична, а не кръгова орбита. Планетата се нуждае от 647 дни, за да обиколи слънцеподобната звезда, което е с 40 дни по-малко от Марс.
Орбитата ѝ осигурява подходящото разстояние от слънцеподобната звезда, за да има вода в течно състояние на повърхността, което се смята за основна предпоставка за съществуването на живот.
Астрономите като детективи
Астрономията често прилича на детективска работа: през 2022 година д-р Майкъл Кретиние от Института по физика на Оксфордския университет открил необичаен сигнал, докато разглеждал архивни данни. Той може да е дошъл от екзопланета извън нашата Слънчева система, която обикаля около звезда, различна от нашето Слънце.
"Работихме върху анализа на данните в продължение на години, като постепенно елиминирахме всички възможни източници на смущения", казва д-р Кретиние, съавтор на изследването, публикувано в списание Astronomy&Atrophysics.
За основа на анализа д-р Кретиние използвал данни от най-модерната обсерватория La Silla на ESO в Чили, която може да измерва малки колебания в звездната скорост, причинени от гравитационната сила на планетите в системата. "Много малко инструменти в света могат да постигнат прецизността, необходима за подобно откритие", обяснява Никола Нари от Университета в Ла Лагуна и водещ автор на изследването.
Сега и обсерватории на испанските Канарски острови потвърдиха откритието на Кретиние: "За мен, разбира се, беше огромна радост да потвърдим съществуването на планетата", казва съавторът Кретиние.
Има ли живот на HD 20794 d?
Интересното разстояние на планетата до нейната слънцеподобна звезда и сравнителната ѝ близост със Земята правят HD 20794 d многообещаващ кандидат за бъдещи космически мисии. Засега обаче системата ще бъде наблюдавана предимно от Земята с помощта на високоефективни телескопи.
Това е така, защото HD 20794 d остава недостижима: с днешните технологии пътуването до планета, отдалечена на 20 светлинни години, би отнело изключително много време. Дори най-дълго пътувалите сонди като "Вояджър" биха се нуждаели от над 100 000 години, за да достигнат до планета на такова разстояние.
Ако има космическа сонда, която се движи в пространството със скорост 15 000 км/ч, тя все пак би се нуждаела от около 16 200 години, за да измине разстояние, измервано с една светлинна година. А за въпросните 20 светлинни години, колкото е разстоянието от Земята до планетата HD 20794 d, на космическата сонда ще ѝ трябват цели 324 000 години.
"HD 20794 d не е втори дом за човечеството, но нейното положение и особената ѝ орбита ни предлагат уникална възможност да проучим как условията за обитаемост се променят с времето и как тези промени могат да повлияят на еволюцията на атмосферата на планетата", казва Алехандро Суарес Маскареньо от Канарския института за астрофизика и съавтор на изследването.
Автор: Александър Фройнд