Коментар на проф. Мюмюн Тахиров
Днес животът ни е на полосата на две гранични времена: Преди вируса на Короната и След него. Докато сега си мислим за много неща, случили се в миналото, очакванията ни за по-съдържателен живот занапред растат. От друга страна обаче се сблъскваме лице в лице със случки и събития, които предизвикват съмнения за душевна и духовна зараза.
Важното е да сме здрави беше дискурсът, който използвахме най-често преди коварния случай, и с който се обръщахме към близките или към себе си до неговото изцеждане – вече беше изсмукан от съдържание и бяхме започнали да го приемаме като кух израз. Докато дойде това злощастие ... Тогава всички разбрахме, че в дните на непознатата досега пандемия, която парализира целия свят, здравето е най-важното нещо в нашето битие. Дали разбрахме?
Според статистиката до този момент в света са заразени 5.190.665 души, от които 338.447 са починали. Всеки ден по телевизията тревожно наблюдавахме как расте броят на заразените и починалите от злокобния вирус, сякаш брояхме точките от волейболна или баскетболна среща. Може би почувствахме смъртта много по-отблизо през този период и инстинктът за оцеляване накара повечето от нас да си останем у дома.
Докато бяхме загрижени за собственото си семейство разбрахме, че числата, обявени всеки ден от средствата за масова информация не са само статистически данни, а загуба на хиляди хора.
Всъщност, когато анализираме фактите виждаме, че за една година в света от рак умират 7 милиона души, а 82 000 – от грип. Тази статистика може да ни провокира да си мислим, че последиците от тази пандемия са преувеличени, но това е само привидно, защото интензивността на заразяването от тази болест е толкова висока, че смъртните случаи можеха да бъдат милиони, ако не бяха взети изключителни мерки по целия свят против мистериозния вирус.
Но… Показа ли ни тази пандемия, че щастието и здравето не могат да се измерват с пари и печалби, че можем и да се радваме на малките неща? Помислихме ли, че нашите пари, нашата физическа сила, нашите стоки, нашата интелигентност, умът ни, красотата ни няма да могат да ни защитят от този вирус.
Разбрахме ли, че освен една проста, обикновена маска и социална (физическа) дистанция нищо друго не помага? Наясно ли сме вече, че тази епидемия, която не прилича на никоя друга в историята, не прави разлика между раса, език, религия, етнос, нация, богати и бедни? И че пред нея всички сме равни?
Разбрахме ли цената на природата? Общото тегло на вируса, циркулиращ при заразените хора по света, е около 2 грама! Не е ли странно: общото количество на вируса, който парализира света е 2 грама?! А ние сме се отнасяли към природата толкова зле, че сме нарушили равновесието в нея, и затова не бива да се изненадваме, че се появяват такива зловещи заболявания. Защото не можем да очакваме милост от природата след всичко, което сме ѝ сторили.
Днес вече не се говори с излишно самочувствие за покоряване на природата. По-често се прокарва мисълта, че трябва да се оптимизират отношенията ни с нея, че взаимодействието на обществото с природата трябва да се основава на рационалното познаване на същността на двете взаимодействащи си страни.
За правилното разбиране на проблемите, респективно за тяхното решаване, трябва ясно да се видят особеностите на взаимното влияние на природата и обществото. При това влияние трябва ясно да се разграничат неговите два аспекта.
В първия случай се наблюдава тенденцията да се надценява ролята на природата в развитието на обществото, при което природните фактори се приемат за решаващи в общественото развитие, т. е. наблюдаваме разпространяване на действието на законите на природата върху обществото. Иначе казано, тук намираме остатъци от древните анималистки философски разбирания на човека за заобикалящото го, приема се, че светът е жив организъм, който живее, изменя се и се развива по силата на вътрешно присъща му жива сила или енергия.
Това е една философска парадигма: човекът и Велената се подчиняват на една и съща жива сила/енергия, която стои в основата на тяхното непрестанно развитие и движение. Във втория аспект нещата са коренно противоположни; при него действието на законите на човешкото общество се приемат за валидни и за природната среда.
Смятам, че и едната и другата постановка са погрешни, тъй като законите на природата не трябва да се прилагат механично върху развитието на обществото, както е невъзможно и обществените закони да се разпростират върху природата.
Взаимодействието между природата и обществото става не чрез взаимно разпространение на законите, а чрез опознаване на природните закон от хората и тяхното използване в полза на обществото, а също и чрез активното приспособяване на нашата стопанска дейност към обективно действащите природни закони с оглед най-целесъобразното и ефективно използване на околната среда.
Познавайки природните закони, имаме уникалната възможност съзнателно да въздействаме върху развитието на природната среда и същевременно да го направляваме в желаната от нас посока, но без да нарушаваме нейните закони. По този повод искам да се позова на един от значимите философи на нашето време Славой Жижек, който говори за важността на формирането на цялостна нова картина на света. Освен интегрирането на здравните системи, трябва да се вземат и мерки за опазването на природата.
Вирусите могат да заразят и растенията, които използваме за храна като картофи, пшеница, царевица и пр. Последиците от болестите на флората ще бъдат не по-малко трагични за човечеството от епидемията. Може би това е най-тревожното, което можем да научим от сегашната епидемия: когато природата ни атакува с вируси, в известен смисъл тя ни връща нашето собствено послание: това, което вие направихте с мен, сега аз правя с вас“.
Все пак докато си стояхме у дома, природата оживя, тя „дойде на себе си“, въздухът се изчисти, започнахме да се събуждаме с птичи песни дори в центъра на градовете, небето придоби тюркоазен цвят и се изпълни с живот. Вероятно в началото животинките сигурно били изненадани от липсата на хората, а след това се зарадвали, че са се завърнали в родния си дом, в който преди не можели да живеят удобно и щастливо.
Разбрахме ли цената на природата, с която се държахме грубо преди карантината? В този контекст не е излишно да кажем няколко думи за ноосферата. Понятието ноосфера (сфера на разума) се въвежда през 1927 г. от Е. Лероа и П. Теяр де Шарден. Те приемат ноосферата като състояние на биосферата, при което разумната дейност на човека става главен и определящ фактор за нейното развитие, т. е. тя е ”мислещият слой на планетата”.
По-късно В. Вернадски развива тази идея и приема ноосферата като качествено нова форма на организираност, която възниква при взаимодействието на биосферата и човешкото общество, като ново еволюционно състояние на биосферата, което се преобразува съобразно интересите на мислещото човечество.
В. Вернадски приема ноосферата като висш тип управляваща се цялостност, за която е характерна тясната взаимовръзка между законите на природата и законите на мисленето. Предполага се, че процесът на преход на биосферата в ноосферата ще се ускорява в съответствие с обединяване на силите за решаване на общите проблеми на развитието.
Напоследък обаче се чуват и съмнения доколко разумната човешка дейност е положителен фактор в развитието на биосферата. И дали възникването на ноосферата не е начало на разрухата на биосферата?
Живеем в ситуация, в която можем още веднъж да си помислим за промяната в екзистенциалната парадигма относно смисъла на човешкия живот. Надявам се, че когато епидемията приключи – вече явно и открито се говори и пише, че навлизаме в етап на нейното угасване – няма да оставим съвестта си в карантината, а ще се поучим от опита си и ще се отнасяме истински човешки към природата, а и към себе си като неделима част от нея.