Стойностите на кръвното налягане варират през постоянно, но има определени стойности, които са по-опасни, особено що се отнася до хипертонията.
За диагноза артериална хипертония не е нужно и двете стойности да са над диагностичния праг. Ако горната е над 140, а долната под 90 се касае за изолирана систолна хипертония. Ако горната е под 140, а долната над 90 – изолирана диастолна хипертония.
Налягането обаче, не трябва да надвишава 140 на 100. Обикновено на пациентите се препоръчва да измерват кръвното си всеки ден, в продължение на поне една седмица, като записват цифрите сутрин и вечер.
Опасно е, ако нивото му постоянно остава над 140 на 100. Това показва, че са започнали да се развиват усложненията на хипертонията – засегнати са кръвоносните съдове, сърцето, бъбреците и зрението.
Горна граница 140 е на границата между „Високо нормално“ и „Хипертония I-ва степен“. Долна граница 100 е на границата между „Хипертония I степен“ и „Хипертония II-ра степен“.
Задължителна е консултацията с общопрактикуващия лекар/кардиолог за оценка на сърдечносъдовия риск, изследвания на липиден профил, ЕКГ, кръвна захар и др.
В тези случаи лекарят може да препоръча да се направи и кардиограма. Случва се горното (систолично) налягане да не се повишава значително – 145-150, а долното (диастоличното) налягане да е нормално, но ЕКГ да показва хипертрофия на лявата камера.
Сърцето не може да работи на пълни обороти, десните му части са претоварени. Това води до развитието на задух и появата на отоци. Повишава се рискът от сърдечна недостатъчност. Обикновено такъв човек вече има атеросклероза на съдовете, поради което се присъединява и стенокардия – неприятни усещания зад гръдната кост при физическо натоварване.