Повече от четири години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Черно море се превърна в една от ключовите зони за сигурност в Европа. Въпреки това в момента там няма много военни кораби, казва за ДВ Томас де Ваал, старши сътрудник в Института "Карнеги”. В тази връзка той говори за парадокс.
Ограничен и специфичен достъп
Достъпът до Черно море преминава през едно единствено, тясно "гърло". За да стигне до него, кораб от Средиземно море трябва да премине през проливите Дарданели и Босфора. В най-тясната си част Босфорът е широк едва 700 метра. "Който контролира турските проливи, до известна степен контролира търговията през Черно море и има огромно военно предимство", казва Де Ваал.
Според Дария Исаченко, гостуваща изследователка в Германския институт за международни отношения и сигурност, Русия също има специален интерес към Черно море. "Силната военна позиция в Черно море за Русия не е самоцел, а средство за прокарване на геополитическите ѝ амбиции извън региона и за укрепване на статута ѝ на велика сила."
Договорът, който прави Турция пазителка
Втората част от уравнението ни връща 90 години назад. На 20 юли 1936 г. представители на десетина държави се събират в швейцарския град Монтрьо, за да решат дългогодишен въпрос: как и от кого да бъдат управлявани тези жизненоважни водни пътища? Те приемат Конвенцията от Монтрьо - споразумение, което на практика възстановява суверенитета на Турция върху Дарданелите и Босфора след години на международен контрол след поражението на Османската империя в Първата световна война.
Договорът гарантира, че в мирно време проливите остават отворени за пътнически и търговски кораби - ключово за важния търговски маршрут. Що се отнася до военните кораби, държавите от Черноморския регион могат сравнително свободно да преминават през проливите. Военноморските сили извън региона обаче са ограничени по отношение на броя кораби, тонажа и продължителността на престоя - не повече от 21 дни в мирно време.
По време на война правилата стават по-строги. Ако Турция не участва в конфликта, военни кораби на държави, участващи във войната, нямат право да преминават през проливите - клауза с дълбоки последици за региона след февруари 2022 г. Това обяснява и защо НАТО не поддържа постоянно присъствие в Черно море, за разлика от други морета като Средиземно или Северно. "За НАТО Монтрьо е ограничение. За Турция - инструмент за поддържане на баланс в Черно море”.
Войната в Украйна е тест за Конвенцията от Монтрьо
Когато Русия започва пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Конвенцията от Монтрьо е подложена на най-сериозното си изпитание от десетилетия. Няколко дни след началото Турция активира член 19, който забранява преминаването на военни кораби на воюващи държави.
На практика това означава, че нито Русия, нито Украйна могат свободно да подсилват военноморските си сили в Черно море - с едно изключение: кораби, чиито бази са в Черно море, могат да се върнат в пристанищата си. "Конвенцията и политиката на Турция в началото на войната бяха от ключово значение за оцеляването на Украйна”, смята експертът Де Ваал. Той твърди, че това е попречило на Русия да увеличи флота си, като "до 30 руски кораба са останали извън региона". Това е помогнало на Украйна да запази "надмощие в Черно море".
Договорът ограничава и възможностите на западните съюзници. През 2024 г. Великобритания дарява два миночистача на Украйна, но те не могат да влязат в Черно море, тъй като Турция ги счита за военни кораби. Според Де Ваал това показва стратегията на Турция: "Оставете Черно море на нас - ние ще се справим." Освен това ключово е, че всички държави уважават конвенцията, въпреки че понастоящем сме свидетели на постепенно разпадане на света, базиран на международното право.
Как НАТО се адаптира към тази ситуация
"В Черно море приоритетите на Турция са първо Турция, после НАТО", казва Де Ваал. Това мотивира НАТО да търси начини да адаптира стратегията си за региона. Турция сигнализира, че не желае постоянно присъствие на НАТО, но допуска подкрепа за Румъния и България.
Затова вниманието се насочва към тези две държави членки на НАТО от 2004 г. Някои експерти обаче са скептични. "Военните способности на България и Румъния едва стигат за защита на собствените им територии", казва румънският анализатор Юлиан Чифу. Въпреки това Румъния се стреми да ги подобри - един пример е разширяването на авиобаза "Михаил Когълничану", която трябва да стане най-голямата база на НАТО в Европа.
Какво е бъдещето на Конвенцията от Монтрьо
Според Де Ваал Конвенцията от Монтрьо е "доста остарял документ", но никой не иска да я променя, защото това може да отвори сложни преговори с Русия. За Турция тя е основополагащ договор, свързан със суверенитета, сигурността и статута ѝ. Анализаторът Чифу смята, че договорът трябва да остане в сила по време на войната, но след това може да се преосмисли как се прилага спрямо съюзниците от НАТО.
Основният извод според Де Ваал е ясен: "Няма никакъв друг вариант освен сътрудничество с Турция", която остава най-силният фактор в Черно море. През последните 90 години Конвенцията от Монтрьо е устояла на войни, лидери и поколения. И докато тя съществува, Турция ще контролира входа към Черно море.
Автор: Атина Бонер