Инвестира ли Германия в правилните оръжия?

Германия разширява армията си и инвестира стотици милиони евро в отбраната си. Но купува ли страната правилните оръжия? Днес на бойното поле все повече доминират евтините дронове.

Усилията на германското правителство да модернизира и разшири Бундесвера са застрашени от провал заради бавните процеси по обществените поръчки в страната, смятат критици.

Войните в Украйна и Иран показаха, че дронове, струващи само десетки хиляди, могат да бъдат ефективни срещу оръжия, в които са вложени безброй милиони за разработка и производство. Украинската противовъздушна отбрана например показа, че е способна да устои на руските атаки въпреки че разполага с по-малко изтребители и бомбардировачи.

Войната вече е нещо съвсем различно

Междувременно Германия значително увеличи разходите си за отбрана през последните няколко години. В допълнение към "специалния фонд" от 100 млрд. евро, обявен след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., държавата бързо увеличава редовните си разходи за отбрана: от 62,4 млрд. евро през 2025 г. до 82,7 млрд. през 2026 г. Плановете са те да достигнат 152 млрд. до 2029.

Но критиците се питат дали тези огромни суми се изразходват по най-добрия начин. Военният анализатор Нико Ланге остро критикува настоящата стратегия. "Това е същата нефункционална система като преди. Просто наливат значително повече пари в нея", каза той пред новинарския портал Web.de. "Ако реално не се променят структурите на военното планиране и обществените поръчки, нищо по-добро няма да излезе от това."

Социалдемократът Андреас Шварц, член на комисията по отбрана в Бундестага, заяви, че войната в Украйна "напълно променя начина, по който се води война". При посещение в Украйна по-рано този месец Шварц е установил, че дебатите, които доминираха германската политика през първата година на войната - дали Германия трябва да изпрати ракети "Таурус" например, вече са станали напълно неактуални. "Това, което е нужно сега, е помощ с дронове, с боеприпаси, с модернизирането на ИТ сектора им, със сателити и комуникации", казва той.

Може ли една армия все още да воюва със "стари" оръжия?

Но украинският опит не означава, че тежките оръжейни системи са остарели, както твърдят някои анализатори през последните месеци. Макс Бекер, експерт по политики в Германския съвет за външни отношения, казва, че войната в Украйна е показала, че танковете или артилерийските системи все още са важни за превземане и задържане на територия, както и за удари на дълги разстояния. Според него е важен балансът между новите технологии и конвенционалните оръжия.

Според Бекер украинската армия е развила стратегията си на основата на дронове - отчасти по необходимост, заради липсата си на конвенционална артилерия и бойни танкове. "Мисля, че сценариите, за които Германия и НАТО се подготвят, са много различни от тези във войната между Русия и Украйна, защото НАТО разполага с много различно оборудване."

Андреас Шварц също смята, че Бундесверът все още се нуждае от старите оръжия. "Не искам да кажа, че вече не ни трябват танкове - в никакъв случай, винаги ще имаме нужда от тях", казва той. "Но въпросът е: все още ли ни трябват в такова количество? И не може ли да ги допълним или дори да оптимизираме с по-малки, по-гъвкави единици?"

Проблемът с обществените поръчки

Големият проблем е бюрокрацията. Обществените поръчки за отбрана са бавни и сложни, особено в страна, в която оръжейната индустрия е доминирана от големи компании като "Райнметал", които са спечелили много пари от производството на танкове и подводници за армиите по света.

"Имаме оръжейна индустрия, която десетилетия наред е разчитала на определени изпитани технологии", казва Шварц. "Разбира се, имаме и армия, която десетилетия наред се е подготвяла за сценарии, които днес вече не са много вероятни. Трудно е да се наложи нов начин на мислене, когато досега сме действали на базата на различни сценарии - това изисква от отговорните лица да са готови да преосмислят подхода си."

В опит да улесни процесите германското правителство въведе нов закон за ускоряване на военните обществени поръчки. Тази мярка има за цел да децентрализира обществените поръчки чрез увеличаване на ценовите прагове, така че определени покупки да могат да се извършват без включването на допълнителни лица за вземане на решения, както и чрез премахване на бюрократичните процедури при обществените поръчки в областта на отбраната между правителствата.

Това са все полезни неща, смята Бекер, защото помагат да се промени установената логика на обществените поръчки в сферата: в свят, в който дроновете и оръжията могат да остареят в рамките на седмици, няма смисъл да се прави поръчка и след това в складовете да се натрупват оръжия, които ще бъдат остарели след месеци.

Това, върху което Германия трябва да се съсредоточи, според експерта Бекер, е създаването на нова производствена инфраструктура, която може бързо да реагира на нови поръчки. "Не мога да купя милион дронове", каза той. "Нуждая се от запас от дронове за обучение и учения, но също така ми трябват индустриални капацитети, така че производството на голямо количество дронове да може да бъде организирано в рамките на четири до шест седмици."