Новите реални пътни тестове за вредни емисии ще променят много представата за намалението на работния обем, което е завладяло всички по света. Скандалът "Дизелгейт", който се разрази миналата година, определено накара властите и автомобилните компании да разгледат случая с по-различен поглед. Развитието на системите за електрическо задвижване притисна достатъчно производителите и вече почти няма голяма марка без малък трицилиндров двигател, но дали това е необходимо?
Някои от компаниите дори започнаха да отричат дизеловите двигатели, които са били едни от най-добрите им разработки - например Renault. Всеки човек дори и с бегли технически познания знае, че големите двигатели в нормални натоварвания работят с много по-малък капацитет и съответно обороти от малките. Някои новоразработени малколитражни турбодвигатели използват гориво, за да бъде намалена температурата в тях и повечето от него остава неизгорено, което пак води до отделяне на повече вредни емисии. Хибридните установки от своя страна използват малко по-големи агрегати с вътрешно горене, което изглежда леко странно при цялото това намаление на работния обем, но те все още са много по-скъпи от останалите.
Доказването на факта, че намалението на работния обем не води до по-ниски нива на вредни емисии и то от тестовете на световните регулатори, ще засегне позитивно произвоството на най-масовите автомобили и определено ще "успокои" производителите. Това естествено няма да промени пътя, поет към електрическото задвижване и автономното управление. Темата е необятна и тепърва ще следим нейното развитие.
Два от автомобилите, които в последно време повишиха работния обем на двигателите си, са Mini - с преминаването от 1.6-литрови към 2.0-литрови агрегати за S и JCW, Polo GTI - от 1.4-литров към 1.8-литров TSI. Те не са от най-масовите версии на моделите, но също трябва да отговарят на постоянно затягащите се норми.