В средата на 90-те години Европа откри компактните миниванове. Един по един тукашните производители започнаха да лансират собствени модели, което притисна традиционните лидери в сегмента - японците. Като пионер в класа на малките моноспейси Mitsubishi не можеше да остане безучастен. Все пак "Трите диаманта" имаха сериозен пазарен дял още от първата половина на 80-те, когато пуснаха Chariot. Наследникът му Space Runner пък се оказа един от най-успешните автомобили на компанията и се произвеждаше под десетки чуждестранни варианти. Японският отговор на европейската атака се появи през 1998 г. Изцяло новият миниван получи името Space Star.
За да спестят средства и да са преборят за донякъде равен ценови старт с местните марки, от Mitsubishi решиха да сглобяват колата в завода NedCar в Холандия. За решението имаше и други причини. На същите конвейери се произвеждаха Mitsubishi Carisma и Volvo S40, с които Space Star споделя немалко възли и агрегати. Всъщност японският миниван може да се нарече изключение от правилото, според което за донори в този сегмент обикновено служат модели от Голфовия клас. В неговата основа стои скъсената с 50 мм платформа на Carisma. Благодарение на това Space Star разполага с доста просторен
салон
Оригиналната конструкция на механизма за трансформация на задната седалка позволява фиксирането є в три позиции и промяна на пространството в полза на багажника или разстоянието за краката на пътниците. Освен това облегалката може да се сгъва, което дава допълнителна свобода за превоз на товари с разнообразни габарити. Таванът е доста висок и осигурява достатъчно комфорт за едри пасажери. В ергономичен план интериорът не оставя много поводи за критика, което не може да се каже за изработката и качеството на материалите. Подобно на повечето автомобили, сглобявани в NedCar, сглобката откровено куца. Паразитните шумове и скърцащите пластмаси са по-скоро правило, отколкото изключение. Класата на използваните материали си личи ясно по някои детайли като подлакътника на шофьорската седалка, например. С времето се протрива и загрозява интериора. Същото се случва и с ъглите на седлото на задния диван, тъй като долната част на вратите не е от най-широките и при влизане краката на пътниците се търкат в тапицерията.
Space Star опитва да компенсира недостатъците на салона с богато серийно оборудване. Дори в базовите версии комплектацията включва усилител на волана, централно заключване, ABS, предни електрически стъкла, еърбег за водача и климатик. За жалост не всички екстри функционират безотказно. Най-типичен пример за това дават ел. стъклата. Заимствани са от Renault R19 и обикновено скърцат. Повреждат се управляващите ги копчета. Голяма част от колите са оборудвани с фабрична стереоуредба. Ако собственикът реши да я замени с модерен CD/MP3 плейър, обикновено възникват усложнения. Заводският касетофон е свързан с бордовия компютър и при демонтаж се изтриват всички маршрутни показатели, а на дисплея остава само информацията за часа. Специалисти съветват да не се пипа фабричното стерео, а новият плейър да се монтира в нишата с капак на централната конзола. Що се отнася до обичайните разлики в показанията на уреда за измерване на горивото в резервоара и дисплея на бордовия компютър, препатили препоръчват да се вярва повече на аналоговия измервател. Електрониката често лъже.
За разлика от по-големия си батко Space Wagon, Space Star рядко предизвиква неприятности с антикорозионната защита.
Каросерията
е частично поцинкована и ръждата няма шанс срещу най-уязвимите места. През 2001 г. Mitsubishi подложи модела на рестайлинг. Модернизираните версии се познават по различните брони, радиаторни решетки, предна оптика и фарове против мъгла. Променени бяха също така и стоповете.
Най-разпространени до фейслифта от 2001-ва са бензиновите модификации с 1.3-литров
двигател
с 82/86 к.с., а след това 1 600-кубиковите версии с 98 коня. GDi-моторите с обем 1.8 литра (122 к.с.) се срещат по-рядко и за това има обяснение. Не са особено сполучливи и определено изпитват трудности със "смилането" на родния бензин. В известна степен същото важи и за 1.9-литровия турбодизел от Renault (102 или 115 коня).
Базовият бензинов агрегат не обича повишените натоварвания. След продължителни преходи с висока скорост са отбелязани случаи на строшени сегменти. В подобни случаи не са рядкост и повредени накрайници на свещите. Дефектът се познава по пробивите в работата на двигателя в диапазона между 1 800 и 2 200 об/мин. С особена издръжливост не се отличава и модулът на запалването, изпълнен в блок с бобината (останалите бензинови модификации разполагат с отделни бобини), а цената му предизвиква сърцебиене.
Макар и не до степента на 1.8 GDi, 1.6-литровият двигател също чувствителен към качеството на бензина. Калпавото гориво предизвиква нагари и вреди на електронния блок за управление на работата на мотора. Въпреки това този агрегат си остава най-удачният избор от цялата гама. На обратния полюс е топмоторът с непосредствено впръскване на бензина.
Статистиките на техническите служби дават противоречиви оценки за
скоростните кутии
на Space Star. Отзивите за автоматичните трансмисии с 4 предавки са повече от ласкави, докато за механичните е точно обратното. Доставят се от Renault и често страдат от течове на масло от семерингите, износен механизъм за превключване на скоростите и повреден фиксиращ пръстен на зъбното колело на пета предавка. И двата типа трансмисии се обслужват само с фирмено масло Elf, което трябва да се сменя на всеки 40 000 км.
На фона на тези проблеми ресурсът на
ходовата част
може само да радва. Окачването е по-скоро твърдо, а благодарение на независимата конструкция автомобилът демонстрира отлично пътно поведение. Сериозни капиталовложения се налагат едва след 100 000 км. Преди това обикновено се инвестира само в дребни детайли като втулки и стойки на стабилизаторите.Space Star не е лишен от недостатъци, но ги компенсира с цена. Моделът е относително евтин за възрастта си и по стандартите на класа. На вторичния пазар обаче определено има по-качествени предложения.
Димитър Димитров