Раздути калници, безброй въздухозаборници, свистящо турбо - на пръв поглед този Golf III прилича на тунинг проект. В действителност обаче уникалният автомобил от снимките е дело на заводското подразделение Volkswagen Motorsport. Създаден е да постави на мястото им звездите на рали спорта от 90-те години на миналия век Lancia Delta Integrale и Mitsubishi Lancer Evolution.
По онова време във Волфсбург решават да участват в световния рали шампионат. В онези години в него доминират автомобилите от Група А: Lancia Delta HF Integrale, Toyota Celica GT-Four, Subaru Impreza, Mitsubishi Galant VR-4, Nissan Sunny GTi-R.
През януари 1992 г. Volkswagen дава зелена светлина на проект за състезателна машина на базата на Golf, като целта е участие в сезон 1994. Колата трябва да стартира още в първия старт от WRC - рали "Монте Карло".
Да се построи конкурентен състезателен автомобил обаче не е достатъчно. Правилата изискват да бъдат произведени поне 2 500 серийни коли, за да бъде получена хомологация от FIA. Това налага практически да бъдат проектирани едновременно два модела.
Работата е поделена между Volkswagen Motorsport и външен подизпълнител - Schmidt Motorsport. Партньорската компания има опит от участието си в DTM и вече притежава две титли с Audi V8.
На пръв поглед трансформацията на скромния Golf в турбинирано чудовище с четири задвижващи колела не изглежда толкова сложна. Двойното предаване с вискомуфа и независимо задно окачване вече са заложени в конструкцията на модела за версията VR6 Syncro.
Снабдяването на 2.0-литровия мотор на GTI с принудително пълнене също не представлява проблем. Във Volkswagen обаче вече са се парили с използването на серийни решения. Rallye Golf на базата на второто поколение на модела е конструиран по сходна рецепта и се оказва провал.
Ето защо немците решават новият рали автомобил да бъде започнат от нулата. За проекта са поканени едни от най-талантливите конструктори в бранша - заводския екип на Toyota Team Europe. Колата получава вътрешнозаводския индекс A59.
За шасито отговаря главният конструктор на TTE, австриецът Едуард Вайдл. Той не променя драстично предното очакване на серийния модел, но разширява колеята със 76 мм и пренася крепежните точки на макферсоните към каросерията по-високо, за да постигне по-дълъг ход. Задният мост обаче е съвсем нова многозвенна конструкция с отделна подрама.
С трансмисията се занимава друг бивш кадър на TTE - главният инженер на отбора Карл-Хайнц Голдщайн. Той проектира изцяло нова скоростна кутия с шест предавки. Въртящият момент се предава към четирите колела през диференциал Steyr Daimler Puch с електронно управление. За състезания обаче се планира използването на трансмисия от британската компания Xtrac с активен диференциал.
От Schmidt Motorsport решават да се откажат от двигателя на GTI. Чугуненият блок е прекалено тежък, а дългоходовата геометрия ограничава размера на клапаните. Инженерът Норберт Крайер, който преди това разработва турбомоторите на отборите Zakspeed и Toyota, проектира изцяло нов силов агрегат с алуминиев блок и равно съотношение между хода на буталото и диаметъра на цилиндъра (86 x 86 милиметра). Първите тестове на динамометричен стенд са проведени през април 1993 г. и показват мощност около 275 к.с. и максимален въртящ момент 366 Нм.
През лятото на 1993 г. Schmidt Motorsport представя напълно функционален прототип на бъдещия рали автомобил. Всичко върви към пристъпване към серийно производство, но точно тогава за ръководител на Volkswagen е назначен Фердинанд Пиех, който моментално спира проекта.
Икономическата рецесия е ударила сериозно немския концерн. Говори се, че до фалита на VAG остават броени месеци и производството на 2 500 на практика уникални автомобила се оказва лукс, какъвто компанията не може да си позволи.
Да се продаде такъв Golf също не е проста работа. Според разчетите на счетоводителите цената му би трябвало да бъде около 80 000 марки, за да излезе на плюс. За сравнение през 1993 г. Golf GTI струва 37 800 марки, а Mercedes-Benz E 320 - 70 782.
Построеният от Schmidt Motorsport автомобил остава единственият завършен екземпляр от проекта A59. Той е прибран в базата на Volkswagen Motorsport в Хановер и дълги години посреща посетителите на рецепцията, докато не е реставриран и намира място в експозицията на фирмения музей.