Големите лимузини никога не са били коронната дисциплина на Renault. През 60-те години на миналия век обаче ръководството на френската компания поставя на инженерите си амбициозната задача да променят това, като проектират конкурент на осемцилиндровия Mercedes-Benz W108/109.
Project H е скъпо начинание и Режията търси друг, производител, с който да подели разходите. Намира го в лицето на... Peugeot. На 22 април 1966 г. двете компании се договарят да разработят и произвеждат заедно луксозен модел от висок клас, от какъвто замогналите се след Втората световна война французи биха купували вместо немските и американските предложения в сегмента.
Бъдещото осемцилиндрово Renault има и друга задача - да открадне купувачи от остаряващия Citroen DS, който е предпочитан автомобил от тогавашния френски елит. Компанията хвърля око дори на щатския пазар.
Ролята на флагман е отредена на грамаден хечбек с шест странични стъкла и дължина 4.9 метра - колкото тогавашния Mercedes-Benz W108. Задните колела ще задвижва напълно нов V8 с обем 3.5 литра, с чието проектиране са натоварени конструкторите на Peugeot.
Резултатът е цяло семейство мотори с вътрешнозаводско обозначение Z. Осемцилиндровият агрегат с обем 3 552 см3 носи индекса ZO, а унифицираният с него 2 664-кубиков V6 - ZM. Двигателите имат сходна конструкция с 90-градусов ъгъл между алуминиевите блокове и обем на цилиндъра 444 см3.
Според замисъла новият френски флагман трябва да стане витрина на най-прогресивните технологии на Renault и Peugeot. Инженерите предлагат серийният Project H да има хидропневматично окачване, задна седалка с регулируем на клон на облегалката, двузонов климатик с индивидуални настройки за пътниците отпред и отзад и дори вградени крикове за смяна на гумите.
Толкова скъп и престижен автомобил няма как да се произвежда в големи тиражи. За да се постигне поне някаква рентабилност, е решено голямото Renault да има версия с емблемата на Peugeot, която да се отличава със собствена външност.
Първите макети са готови в началото на 1967 г. На ръководството са показани са три варианта за дизайна, сред които има и традиционен седан. Верни на своя стил обаче, французите избират хечбека.
Дизайнът е доста авангарден, но не особено привлекателен, а от интериора не остава доволен дори създателят му Робер Бруайер. "В Renault не се справяхме успешно с големите форми. Project H се получи тромав е нееднороден", коментира дизайнерът половин век по-късно.
В Peugeot залагат на друг подход и поръчват външността на флагмана си на Pininfarina. С дизайна се заема Алдо Бровароне, който създава елегантен седан в стила на Peugeot 504 Coupe.
Няколко месеца след представянето на прототипа на осемцилиндровото Renault проектът е прекратен, тъй като се оказва, че осъществяването му ще струва 190 млн. франка освен вече похарчените 7.4 млн. Основната причина за решението обаче са съмненията на ръководството на компанията, че пазарът може да поеме по 60 000 такива автомобила годишно.
Project H не е единственият опит на Режията да откъсне дял от пазара на модели от висок клас. Малко по-късно французите започват разработката на по-малък 4.7-метров хечбек, но и той не стига до конвейера. В крайна сметка през 1975 г. флагман на марката става Renault 20/30 с предно предаване.
Работата по осемцилиндровия двигател е преустановена след петролната криза през 1973 г. Project H обаче все пак оставя наследство - в серийно производство влиза шестцилиндровата версия на мотора, позната с абревиатурата PRV (от Peugeot-Renault-Volvo), който се монтира на най-различни модели чак до 1998 г.