“И сме по-красиви, и сме по-добри”-философията не съществува от момента, в който я възпя един “ненормален” български състав. По-скоро е валидно, че тя е основен двигател на цивилизацията от най-дълбока древност. Най-характерна е разбира се за балканците, но никак не е чужда и на други южноевропейски нации.
Най-успешно в автомобилостроенето я интерпретират италианците. Или сте чували за по-красиви от техните автомобили? Тази дизайнерска хегемония може би се дължи на това, че ние не произвеждаме такава апаратура, все още.
Така или иначе фактът, че Пининфарина, Джуджаро, Бертоне и компания създават най-привлекателните форми, не може да се отрече. Още по-малко, че в скоро време не се очертава някой, който може дори да се доближи до тях, да не става дума да ги засенчи.
Един от последните върхове на италианската дизайнерска мисъл е новият флагман на Alfa Romeo. Наречен не особено подходящо 166. Колко по-привлекателно би звучало Lirica, например. Традиции, няма как. Но цифроманията изобщо не се е отразила на музата на творците. Голямата лимузина спокойно може да бъде причислена към най-хубавите автомобили на марката, правени някога. Особено магнетични според нашето скромно мнение са стоповете и изобщо цялата задна част - няма подобен автомобил.
Ако трябва да обсъждаме вътрешното оформление задоволството няма да е по-малко. Формите отново са прекрасни. Като най-забележителни ще споменем инструментите, кръглите отвори на въздухопроводите и тази червено-зелена светлина при нощно шофиране - трябва да се види.
Както всяка друга Alfa Romeo и 166 притежава онзи саунд, разнасящ се от ауспуха, който окончателно тушира всякакъв песимизъм спрямо колата. Не се наемам да го описвам, защото някой може да го изтълкува погрешно и да постави под съмнение функционалността на слуховия ми апарат. Ще кажа само, че тук децибелите са според комфортните норми за този сегмент и не са така “изпуснати” като при по-малките Alfa.
Напълно ще си изпусне нервите един италианец обаче ако му кажете, съвсем прагматично, че този модел леко ограничава свободата над главите на пасажерите. Особено отзад. Ако все пак не си ги изпусне, той ще ви отговори по следния много разумен начин: Не само сме по-красиви, но сме и по-добри. 166 е истински автомобил, а автомобилът е страст. Другите може и да предлагат два сантиметра повече, но там седиш като в кухнятата на мама и често така и изглеждаш. А пасажерите на 166 (дори и петима) имат достатъчно свобода около коленете, освен това няма нужда да се страхуват от острите завои.
Факт е, че голямата Alfa предлага отлично пътно поведение. Спортният характер затвърждава стегната возия, която предлага и достатъчно комфорт. Последното стана възможно благодарение на любовта на Alfa към сложните задни окачвания. Не е ясно само защо при рязко спиране или потегляне предницата демонстрира толкова голям вертикален ход - в този клас това изглежда несериозно.
Най-малкият двигател, с който се предлага Alfa Romeo 166, е двулитров. Като изключим дизеловия мотор, той е единственият, който не попада в 40-процентната акцизна зона и прави колата по-достъпна финансово. Като цяло качествата му не са лоши, но за истинска Alfa е малко муден. До 3 000 об/мин остава сравнително спокоен, едва след това демонстрира италиански темперамент. За сметка на това е много тих, работи спокойно и не харчи повече от конкурентите си.
По отношение на оборудването модификацията е една, наречена Distinctive. В комбинация с двулитровия мотор цената е малко под 60 000 лв. Екстрите включват почти всичко, което се предлага в този клас, справка таблицата отстрани. Съотношението цена/оборудване не може да бъде определено като особено атрактивно. Моделът попада в по-скъпата половина от подобните предложения на нашия пазар.
За истинските фенове на марката обаче няколко хиляди едва ли имат фатално значение в този ценови регион. Защото емоцията, която предлага автомобилът е в състояние да трогне дори най-безразличните бизнесмени и да ги зареди с още повече самочувствие от типа “и сме по-красиви, и сме по-добри”.
Петър Иванов
ivanov@avto.bg