В края на миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести данни от проведения от нея стрес-тест на системно важните банки в страните от Еврозоната. Проведеният стрес-тест включва 130 европейски банки и е от подготовката за въвеждането на Европейския банков механизъм. Тестът на ЕЦБ има за цел да гарантира, че финансовите институции са в стабилно състояние и са добре подготвени за кризи. Основа за тестовете са балансите от края на 2013 г. При изчисленията се взима предвид и увеличенията на капитала, осъществени до 30 септември 2014 г.
Резултатите от теста разкриха, че общата капиталова дупка на банките, които не са успели да покрият минимално изискваното съотношение на капитала от 5.5%, е 24.6 млрд. евро в края на 2013 година. Общо 105 банки преминават успешно прегледа на качеството на активите им, а провалилите се са 25 банки. Това означава, че при влошаване на моментната финансова стабилност породено от все още непредвидимите международни пазари, тези банки ще се наложи да бъдат допълнително подпомагани от ЕЦБ, за да не повлекат със себе си и други банки.
Разбира се 25 проблемни банки от общо 130 не са много като съотношение, но струпването на проблемни банки в една страна от Еврозоната може да катализира крах на цялата банкова система на самата страна, а от тук и до много по-тежък удар върху Европейския банков механизъм. Да припомним, че именно високата задлъжнялост на Гърция и избегнатия на косъм фалит, потискаше няколко години икономическото възстановяване в целия Европейски съюз.
Говорейки за Гърция, тя отново може да се каже, че се провали на стрес-теста на ЕЦБ. В проверката бяха включени 4-те най-големи гръцки банки - Еurobank Ergasias, National Bank of Greece, Piraeus Bank и Alpha Bank. Три от тези четири банки не издържат симулациите, на които са подложени. Това са Eurobank Ergasias, National Bank of Greece и Piraeus Bank. Според анализ на агенция Reuters, oбщият им капиталов недостиг е от 8.7 млрд. евро. Това означава, че те се нуждаят от допълнителни близо девет милиарда евро, за да попълнят капитала си и да могат да влязат в положителния списък на ЕЦБ.
Всички тези банки присъстват, чрез свои дъщерни банки или както е случаят с Алфа банк, със свой клон в България. Представянето им през последните години бе противоречиво. В края на 2012 г. ОББ (собственост на National Bank of Greece) записа загуба от над 40 млн. лв. Година по-рано Алфа банк записа загуба от 44 млн. лв. (през 2012 г. загубата бе увеличена с още почти 20 млн. лв., а през 2010 г. загубата на банката надхвърляше 74 млн. лв.). Пощенска банка (собственост на Eurobank) пък изпадна от първа група на банковата система, която се формираше от топ 5 банките в страната по големина на активите и се върна това лято след като от нея бе извадена КТБ. Именно по това време на цитираните периоди, Гърция бе изправена пред фалит и очакваше да получи финансова помощ от МВФ. Това ясно показва как финансовата дестабилизация извън България безпрепятствено пренася негативите върху икономиката на страната, а това я излага на риск.
Безспорно обаче черешката на тортата в проведения стрес-тест е Италия. От проверяваните 15 системноважни банки в страната, 9 имат значителни капиталови проблеми. Според изчисления на вестник Тhe Guardian, общият им капиталов недостиг е от 9.4 млрд. евро. Анализ на агенция Bloomberg пък показва, че Banca Monte dei Paschi di Siena SpA, третата по големина банка в Италия, Banca Carige и още две по-малки банки показват обща капиталова недостатъчност от 3.3 млрд. евро, която трябва спешно да бъде попълнена, защото предприеманите през година под натиска на ЕЦБ мерки не дават необходимите резултати.
От подложените на тест банки в Италия и в България е представена Уникредит със своята дъщерна банка Уникредит Булбанк. Банката преминава стрес-теста на ЕЦБ, но може да се каже, че е в рисковата червена зона, тъй като показателите й са близки до граничните.
Отчетените от стрес-теста резултати хвърлят светлина върху това защо четирите най-големи италиански банки поискаха през септември месец заем от около 27 млрд. евро от Европейската централна банка, който официално обявиха, че ще използват за стимулиране на кредитната активност сред домакинствата и фирмите. При отпусканите през 2011 г. и 2012 г. финансови инжекции, банките отново обещаваха стимулиране на кредитирането, но това така и не се случи, защото средствата бяха използвани именно за запълване на капиталови дупки и закупуване на ДЦК. На търга този септември UniCredit SpA поиска 7 млрд. евро., а Banca Monte dei Paschi di Siena SpA 3 млрд. евро.
Проблемите в голяма част от системно важните банки на Италия и Гърция, могат лесно да натиснат отново бутона на нова глобална финансова криза. За това ще спомогне и присъствието на тези банки чрез свои дъщерни такива в различни страни от Европейския съюз. При ескалация на банкова криза в една страна, банките спират своето кредитиране в другите, в които присъстват и започват да продават активи, за да попълнят капиталовите си дупки. Именно поради тази причина бе продаден и клонът на банка Емпорики в България.