Несъмнено всеки, който е решил да започне малък бизнес в хранително-вкусовата промишленост се е натъкнал на редица препятствия. Въпросите са много, а отговор на част от тях се опитаха да дадат депутати, експерти от министерства и неправителствени организации и производители.
„Видяхме, че проблемите са огромни. Очаквах на дискусията представителите от Министерството на земеделието, храните и горите и БАБХ и да представят анализ за Наредба №26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, за да може на базата на него да видим колко хора са кандидатствали и къде са проблемите. За да видим какво ние да надградим, премахнем, допълним. Такъв анализ нямаше.
Да има над 2000 кандидатстващи, но от кои региони са и в каква сфера на дейност не разбрахме”, каза депутатът от БСП Румен Георгиев.
Той не пропусна да засегне и въпроса със скандала около българското кисело мляко и опасността от това утре се отвари процедура по промяна на БДС стандарта му. „Трябва да има защита на нашите национални продукти, а имам чувството, че когато стане въпрос за регламенти и за Брюксел, ставаме защитници на Брюксел. А Брюксел защитава ли ни нас. Да вземем една гръцка напитка да видим какво пише там: 20% захар, 20% концентрат портокалов. Същата напитка у нас пише 5% концентрат и грюкозов сироп. Да си защитим родното производство” призова Георгиев.
На дебата в Народното събрание бяха дискутирани възможните законодателни инициативи, целящи популяризиране и стимулиране на производството и потреблението на традиционни местни храни и продукти. Част от производителите на т.нар. „бутикови продукти” се оплакват от липсата на законодателна възможност да регистрират продукцията си, а оттам и липса на възможност да я продават. „Имаме къща за гости и се опитваме да запазим българското прошуто. Наредба №26 не е облекчение за нас. Искаме закон за занаятчийските храни. Технологията, която искаме да запазим я няма в Наредбата. Сега много гости идват да дегустират продукта ни, но В България нямаме право да го продаваме. А си гледаме прасетата като деца”, каза малък производител по време на дебата.
Решението, според законодателят, е да се помисли за допълнителна законова уредба, която да даде възможност подобни продукти да се произвеждат при определени условия.
Друг голям проблем пред производителите е навлизането им в хипермаркетите. Въпросът с това дали да има или не стоки на малки частни производители, които да са 100% български има няколко гледни точки. От една страна, малкият производител трябва да доставя на хипермаркетите определено количество продукция, която той трудно би могъл да произведе. От друга, с течение на времето именно този малък производител, чиято продукция се води „бутикова”, ще започне да изменя технологията на производство само и само да може да смогне на доставката на необходимото количество продукция на големите вериги. Това, което трябва да се направи, е промяна в законовата уредба, която да даде възможност присъствие на малки български производители в големите вериги магазини.
Проблем има и в сектора на винопроизводство. Оказва се, че конкуренцията в бранша идва не от местния пазар, а от вноса от чужбина. Причината е, че продукцията се внася без никакъв акциз и такси и залива местния пазар. „България е в ЕС и може да се налага да пием френски вина, но трябва да има регулация на този внос”, категорични са от бранша.