Last news in Fakti

17 Април, 2024 11:37 1 869

Зеленото бъдеще на България се отлага

  • хидроенергия-
  • вредни емисии-
  • българия
Зеленото бъдеще на България се отлага - 1

Европейските държави провеждат последователна дългосрочна политика за намаляване на ефекта от парникови газове и производство на по-чиста енергия. Известно е, че 75% от вредните емисии в ЕС се дължат на производство на електроенергия. Заради това държавите предприеха амбициозна стратегия - за намаляване с 55% на нетните емисии до 2030 г. (програма от мерки "Готови за 55"), за осигуряване 32% дял на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия и подобрение с 32.5% на енергийна ефективност. Войната в Украйна също допринесе за преразглеждане на енергийните стратегии на европейските страни, за постигане на енергийна независимост и сигурност на доставките.

На климатичната конференция на ООН COP28, която се проведе в Дубай от 30 ноември до 12 декември 2023 година, лидерите на 130 страни, между които и България, се обединиха около възгледа, че производството на електроенергия от възобновяеми източници следва да се утрои, за да може светът да отговори на екологичните предизвикателства, пред които е изправен.

„За да се утрои използването на ВЕИ за всички е ясно, че към този момент единствено енергията произведена от ВЕЦ може да осигури необходимият баланс и гъвкавост в такъв мащаб“, това заяви главният изпълнителен директор на Международната хидроенергийна асоциация Еди Рич, по време на конференцията.

България се солидаризира с европейските политики за зелен преход. В страната са налице условия и ресурси за производство на енергия от слънце и вода. Липсва обаче съвременна национална енергийна стратегия, която да даде повече яснота и предвидимост за бъдещето развитие на българската енергетика в контекста на прехода към по-ниско въглеродни емисии.

През 2023 година от ВЕИ е произведено 20% от общото количество енергия, което произвежда страната, а хидро централите са произвели 8% от общото количество ел.енергия. Водноелектрическите централи в България осигуряват между 55% и 60% от производството на възобновяема зелена енергия.

За да се създадат благоприятни условия за работата на българските ВЕЦ-ове, които генерират евтина, зелена енергия играят огромна роля в балансирането и регулирането на електроенергийната система трябва да се промени регулаторната рамка, която действа в момента. Бюджет 2024 предвижда запазване на извънредните рестриктивни мерки в енергетиката, които бяха въведени след ковид кризата, а това означава че остава тавана на приходите на производителите на ток и компенсиране на разходите на фирмите над определена граница.

Бюджетът на практика копира напълно действащите мерки, но това не е гаранция, че и таваните на приходите, и компенсациите за бизнеса ще се запазят в същите размери. Възможно е да има промени в конкретните суми, тъй като те се определят с решение на Министерския съвет.

В случая за производителите на електроенергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии таванът остава 300 лв./мВтч. При сегашните стойности на Българската независима енергийна борса това означава, че тези производители няма да правят вноски, но това би се променило, ако цените на електроенергия отново се повишат.

Тези регулации водят до липса на инвестиции и естествена загуба на конкурентното предимство на България за производство на зелена енергия. На практика поради рестриктивната регулаторна рамка в последните години се затруднява чувствително дейността на хидроенергийния сектор, който обезпечава половината от зелената енергия в страната. Малкото инвестиции в сектора са насочени към поддръжка и рехабилитация на съществуващите ВЕЦ. Причините не се ограничават само до тавана на приходите, може да се добави още затруднените процеси по издаване на разрешителноти за водоползване, както и рестрикциите по отношение на защитените територии.

Налице са достатъчно на брой причини в следващите години България да продължи да губи позициите си, а поради интегрирания европейски пазар – съседните ни държави да вземат значителен дял в производството на зелена енергия в региона.

За разлика от България съседните ни страни провеждат последователна, активна политика за развитие и подкрепа на производството на зелена енергия.

Пример в това отношение е южната ни съседка. Гърция актуализира плана си "Енергетика-климат" за 2030 г . Гърция е в процес на изпълнение на целите си за 81% дял на ВЕИ при производството си на електроенергия през 2030, за сравнение България пък залага на максимум 27,06% дял на зелената енергия до 2030 г., а останалото е за въглищата и АЕЦ.

Румъния, чийто пазар на електроенергия генерира годишни приходи от около 5 млрд. евро също инвестира мощно в зелена енергия. Страната , ще отделя по 1.3 млрд. евро годишно от своя фонд за модернизация, за да подкрепи преминаването към "зелена" електроенергия и по 1 млрд. евро годишно за модернизиране на мрежата, за да може тя да поеме новите мощности.

Държавната компания Hidroelectrica, която притежава и управлява 182 водноелектрически централи и осигурява една трета от производството на електроенергия в страната, организира успешно инвестиции през борсата, като предложи и успешно реализира акции за 2 милиарда евро. Hidroelectrica планира да добави 3.3 гигавата нови мощности през следващите няколко години - повече от половината от сегашното си портфолио. По-голямата част от тях ще бъдат слънчева и вятърна енергия, а само около 300 мегавата ще бъдат нови хидротехнически съоръжения.

На срещата на върха COP 28 в Дубай със специален фокус върху Турция беше съобщено, че около 55% от инсталирания капацитет на Турция днес се състои от възобновяеми енергийни източници. Националният енергиен план, обявен миналия февруари, предвижда този дял да достигне 65% до 2035 г.

Турция проведе регулаторната реформа , която опростява значително нелицензираното производство на електроенергия. Реформата стимулира инвестиции за милиарди долари в слънчевата енергийна индустрия на страната. Кампанията „Произвеждайте където искате, консумирайте където искате“, дава възможност на потребителите, които не могат да намерят място за нелицензирани съоръжения за производство на слънчева енергия в райони с гъсто градско развитие или индустриални зони, да създадат съоръжения в цялата страна.

В рамките на една година са инвестирани близо 10 милиарда долара във ВЕИ. Въведени са в експлоатация 2000 МВт, които са увеличили общата инсталирана мощност на нелицензираните мощности за производство на електроенергия до 13 500 MW. Регулаторната промяна позволява на потребителите да продават излишната енергия обратно в мрежата, генерирайки допълнителен доход. Тypция oтĸpи нaй-гoлямaтa cлънчeвa eлeĸтpoцeнтpaлa в Eвpoпa Каlуоn Каrарınаr, която е и eднa oт пeттe нaй-гoлeми в cвeтa.

България има потенциал за производство на зелена енергия както от слънце и вятър, така и от вода. Хидро централите произвеждат половината от зелената енергия в страната. Липсата на промени в сектора, които да уредят на законодателно ниво някои от аспектите, които имат отношение към дейността на ВЕЦ , за да бъде защитена правната сигурност и предвидимост на стопанските субекти, в комбинация с въвеждането на рестриктивни регулации доведоха до замразяване на инвестициите във ВЕЦ, и още по-сложна перспектива за бъдещето. На фона на гъвкавите политики на нашите съседи все по тревожна и неадекватна изглежда българската политика, която не само, че не способства за инвестиции, но води до ограничаване на инсталираните мощности за производство на зелена енергия, което със сигурност не е в интерес на българските потребители.



Свързани новини