„За да няма „заплата в плик“, трябва да няма сиви пари в обръщение. Повече от 20 години, Асоциация на индустриалния капитал в България се бори срещу всяка проява на сиви практики. Като държава – членка на Европейския съюз, страната ни не може да позволи да приема никакви прояви на недекларирана заетост – тя нанася вреди на цялото ни общество, включително на работодателите, работниците и служителите“. Това заяви в своя реч по време на кръгла маса „Заплата в плик“, организирана от Национална агенция за приходите, д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заместник – председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
Вредите, които нанася недекларираната заетост, засягат не само държавата, но и в много голяма степен работещите. Те възпрепятстват гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда и водят до ерозия на осигурителната и пенсионната системи. Щетите за всички граждани са под формата на по-ниски обезщетения при болест, майчинство, безработица, по-труден достъп до кредити, както и получаването след време на по-ниска пенсия. Ограничаването и превенцията на неформалната икономика в България оказва директен ефект на подобряване на баланса на пазара на труда.
„Заплата в плик безспорно е явление, което не просто носи загубите за държавата в размер на над 400 млн. лв. годишно, но и изкривява конкуренция и пазара у нас. Секторите, в които по-често се срещат подобни нарушения са строителството, търговията на едро и дребно, ресторантьорството, туризмът и транспортът. Планираме в началото на 2019 г. да съберем експертен съвет, в който участие да вземат представители на НАП, НОИ, ИА „Главна инспекция по труда“, работодателските и синдикалните организации. На него ще обсъдим мерки за намаляване на тези сиви практики. Част от тях могат да бъдат насочени към изключване на компаниите-нарушители от участие в обществени поръчки и др.“, заяви Росен Бъчваров, директор „Комуникации и протокол“ на НАП.
Според анализ на АИКБ, неформалната заетост се среща най-често в микро и малки предприятия и почти липсва в средните и големите предприятия, които представляват 1,3% от всички компании у нас , но осигуряват близо 50 на сто от работните места в България. Данните показват още, че в този тип взаимоотношения по-често се включват работници и служители с ниска средна квалификация и много по-рядко висококвалифицирани такива.
Работата в сивия сектор ощетява и работещите като ограничава техните трудови и осигурителни права и възможностите им да намерят по-качествена работа. По оценки на АИКБ, около 25% от брутния вътрешен продукт се произвежда в сенчестата икономика, а над 35 % от работната сила упражнява недекларирана заетост под една или друга форма. Нелоялната конкуренция, като резултат от неформалната икономика, влошава адаптивността на предприятията към промените.
Сивата икономика е пречка пред конкурентоспособността и икономическия растеж на страната и генерира проблеми, които засягат както бизнеса, така и работната сила. Обичайна е връзката между бедност и обществена маргинализация и работата в неформалната икономика. Работещите в сивите сектори не са регистрирани и съответно защитени от трудовото законодателство. Не са обхванати и от останалите социално-защитни системи в държавата.
Предприятията, прилагащи сиви практики в повечето случаи нямат или имат крайно недостатъчни умения, за да се възползват от достъпа до обучения, технологии, подкрепящи бизнеса дейности и инструменти, пазари, инвестиционен капитал (дори под формата на малки заеми).
„Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който измерваме светлата част на българската икономика всяка година, се е повишил с над 3 пункта до 74.78 пункта за 2017 г. Така през последните три години отчитаме ясна тенденция на ускоряване на динамиката на свиване на неформалната икономика. Част от основните причини за положителните тенденции при индекса са финансовата и икономическа стабилност в страната, предприетите мерки за подобряване на бизнес средата и ограничаване на „сивата“ икономика. Като добри примери за борба с този тип неформална икономика спокойно мога да посоча кампанията на НАП „Заплата в плик“, както и създадения от АИКБ Национален център за ограничаване и превенция на неформалната икономика „Икономика на светло“, заяви д-р Ангелова.
По думите ѝ е необходимо държавата и работодателите да работят заедно за намаляване на недекларираната заетост чрез създаване на обществена нетърпимост към всички ѝ форми на проявление. Освен тях трябва да се повиши количеството и качеството на контролната дейност на държавата, облекчаването на реда за сключване на еднодневни трудови договори по отношение на администриране и документация и др. Промените в информационните технологии през последните десет години, включително увеличената миграция, поставят допълнителни предизвикателства пред изсветляването на икономиката. Наред с това, основните причини задържащи засилването на положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“ са липсата на реформи или недостатъчни реформи в сектори, в които те са спешно нужни, като – правосъдие, сигурност, обществени поръчки, здравеопазване, образование и енергетика. Категорично най-неблагоприятно е влиянието на състоянието на образованието и пазара на труда, като липсата на квалифицирана работна ръка е най-големия проблем на българските предприемачи.
Административно налаганите политики по доходите също са предпоставка за увеличаване на сивата икономика. Необоснованото административно увеличение на МРЗ и вследствие на това и на МОД, увеличаването на максималния осигурителен доход, безспорно ще доведат до укриване на доходи и плащане „под масата“.
Участие в кръглата маса взеха над 30 души. Сред тях бяха представители на Национална агенция за приходите, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Националния осигурителен институт, работодателски организации и други заинтересовани страни.