Институтът за пазарна икономика (ИПИ) е за отпадането на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата. Това заяви на пресконференция днес икономистът на ИПИ Калоян Стайков, уточнявайки, че именно повишаването на минималните осигурителни прагове с 5% годишно след 2009 г. и с 26% годишно преди това води до увеличаване на облагаемите доходи от трудови договори.
Въпреки кризата облагането на трудовите приходи се е увеличило с 40% за периода 2007-2011 г., показаха данни на Института за пазарна икономика.
От гражданите на трудов договор е удържан данък общ доход в размер на 1,77 млрд. лв. през 2011 г. спрямо 1,4 млрд. лв. през 2007 г.
На практика ръстът на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата увеличават официалните (тоест облагаемите) трудови доходи, а 10% от тях отиват в държавата. Тоест с увеличаване на осигурителните прагове държавата получава първо повече от осигуровки и второ повече данък общ доход. Именно осигурителното бреме е причина за съкращаване на работници, изтъкна Калоян Стайков.
В презентацията си от ИПИ обявиха, че целта им е създаване на средна класа, която според тях наброява около 1,2-1,3 млн. души у нас с доходи между 500 и 2500 лв. Те са свързани с почти всички членове на обществото и могат да подпомагат родителите си и децата си, което ги прави важни за икономиката. Доходът от 600 лв. е с 60% над минималната работна заплата и близо двойно над прага на бедността.
От института искат намаляване на данъка за едноличните търговци от 15% на 10%, намаляване на държавни и общински такси, премахване на данъчните преференции от ниската ставка за ДДС за туризма (над 100 млн. лв. загуби за бюджета), преотстъпване на данъка за земеделските производители (ефект за бюджета от 37 млн. лв.), необлагаемите ваучери за храна (20 млн. лв. необлагаеми за 2013 г.), признатите разходи за дейността при облагане на физическите лица (60 млн. лв. загуби за бюджета) и други.