Нуриел Рубини, който предсказа кризата от 2008 г., прогнозира, че световната икономика ще се окаже в по-лоша ситуация, отколкото през 70-те години на миналия век, тъй като стагфлацията се комбинира с дългови проблеми, съобщава Bloomberg, цитирайки този известен американски икономист.
"Ще бъде по-лошо, отколкото през 70-те години. Защото тогава имахме два стагфлационни шока и рецесия в инфлацията, но съотношението на дълга беше 100% от БВП за частния и публичния сектор с напреднали икономики. Днес съотношението на нашия дълг към БВП е 350% от БВП в света, 420% в напредналите икономики. Така че няма да имаме само инфлация, няма да имаме само стагфлация. Ще имаме стагфлационна дългова криза, по-лоша от тази през седемдесетте години", каза още анализаторът.
"Не вярвам на централните банки, когато казват, че ще се борят с инфлацията на всяка цена, дори и да има рецесия, дори и да е тежка. Първо, това няма да е кратка и плитка рецесия, ще бъде срив, и тогава ще имате финансови затруднения, финансови и дългови кризи“, добави експертът.
Като основни причини за настоящата ситуация икономистът смята ковид, конфликта между Русия и Украйна и външната политика на Китай. В резултат на това икономическият растеж ще се забави и цените на храните ще продължат да растат.
Рубини уточнява, че ако има рецесия в САЩ, то в Европа тя ще бъде още по-силна поради факта, че доларът се засилва спрямо еврото, а инфлацията на Стария континент вече е достигнала двуцифрено число. Освен това Европа е зависима от вноса от Китай.
Руски икономисти посочват, че прогнозата на Рубини е оправдана. Докторът по икономика, ръководител на катедрата по макроикономика и моделиране на регионалните системи на CEMI RAS Елена Устюжанина коментира: „Ако кооперационните връзки са разкъсани и темповете на растеж спадат, стагфлацията е почти неизбежна. Тя, от своя страна, води до разоряване на редица компании, което има верижен ефект върху техните контрагенти. Платежоспособността както на компаниите, така и на населението намалява“.
В същото време според нея оценките за мащабите на предстоящата криза са противоречиви. „Тук много зависи от мерките, които ще предприемат финансовите институции“, допълва тя.