Столична община представи план за изграждане на първите девет многоетажни квартални паркинга в София, които ще бъдат реализирани чрез публично-частно партньорство. Проектът е първият конкретен, подготвен за реализация етап от по-широката реформа на паркирането в града и предвижда осигуряването на над 2 000 нови паркоместа в райони с най-сериозен недостиг, уточниха от общината.
Паркингите са разпределени в седем района на града: район „Овча купел“ с три паркинга и общо около 712 паркоместа, район „Илинден“ с един паркинг с капацитет 394 места, район „Сердика“ с един паркинг с около 290 места, район „Младост“ с един паркинг с приблизително 245 места, район „Подуяне“ с един паркинг с около 230 места, район „Надежда“ с един паркинг с приблизително 113 места, както и район „Красно село“ с един по-малък паркинг с около 70 места.
“Днес представяме първата от много стъпки в посока създаване на места за паркиране за гражданите на София. За нас беше важно този процес да не се случва като поредица от хаотични инициативи - един паркинг тук, един паркинг там, а като систематичен подход, който да ни позволи в следващите години да реализираме повече паркинги по устойчив модел”, заяви столичният кмет Терзиев.
Ето и презентацията на Плана на Столична община за изграждане на 9 многоетажни паркинга през 2026 г.
Представените имоти са общинска собственост и са преминали пълна техническа и устройствена оценка, която позволява реализация на проектите в рамките на 12 до 18 месеца. Планът е резултат от мащабен анализ на 269 потенциални общински терена в различни части на София, извършен с цел да бъдат идентифицирани обекти с реален потенциал за бързо и ефективно изграждане на многоетажни паркинги.
Когато колите станат повече от пространството
Към момента в София ежедневно се движат над 1,1 млн. автомобила, като приблизително 762 автомобила се падат на 1000 жители – ниво на моторизация, което поставя града сред най-натоварените в Европа. По данни за 2024 г. регистрираните моторни превозни средства със софийска регистрация са около 800 000, като към тях следва да се добави и значителен брой автомобили с регистрация в други области, които ежедневно влизат, движат се и паркират в града. Реалното натоварване се оценява на приблизително още 200 000 приходящи автомобила.
Само за да бъдат подредени около 1 млн. автомобила в паркоместа, София би имала нужда от минимум 12,5 млн. кв.м площ, при консервативно изчисление от 12,5 кв.м на автомобил. Това означава приблизително 10 млн. кв.м за регистрираните в града автомобили и още 2,5 млн. кв.м за приходящия трафик – площ, еквивалентна на около 1 750 футболни игрища. Очевидно е, че подобен обем не може да бъде поет от уличното и междублоковото пространство, без това да води до системно паркиране върху тротоари, навлизане в зелени площи, блокиране на вътрешноквартални улици и повишени рискове за пешеходци, включително деца и възрастни хора.
“Част от тези паркинги са разположени в близост до метростанции и основни транспортни коридори, което позволява те да функционират и като буферни паркинги – хората да оставят автомобилите си и да продължат с градски транспорт. В други квартали, като Овча купел, решението адресира високата плътност на жилищното застрояване и реалния недостиг на пространство за паркиране”, сподели заместник-кметът в направление “Транспорт и градска мобилност” Виктор Чаушев.
Реформа на паркирането като отговор на натрупания дефицит
На този фон Столичният общински съвет прие на 13 ноември най-мащабната реформа в паркирането за последните 20 години – първата цялостна актуализация на модела от 2005 г. насам. Реформата отговаря на натрупания с години дисбаланс между нарастващия брой автомобили и ограниченото публично пространство, като съчетава разширяване на синята и зелената зона в най-натоварените части на града с актуализация на цените на платеното паркиране – първата от 2012 г. насам, която е съобразена с реалните разходи за поддръжка на градската среда и с европейските стандарти. Предвиденото влизане в сила на реформата от 5 януари 2026 г. обаче е временно отложено, тъй като измененията са обжалвани и към момента не могат да бъдат прилагани до окончателното произнасяне на съда по тяхната законосъобразност. Независимо от това, приетият модел очертава ясна посока за преминаване от фрагментарни решения към дългосрочна политика за градска мобилност и качествена градска среда.
Съществена промяна е, че за първи път 100% от приходите от абонаментите на живущите се връщат в кварталите, в които се генерират, и могат да бъдат използвани единствено за местни инвестиции – улици, тротоари, осветление, междублокови пространства и паркинг инфраструктура. Именно в този контекст изграждането на многоетажни квартални паркинги е заложено като неразделна част от реформата. Регулациите ограничават хаотичното паркиране, а инвестициите в паркинги създават капацитет и алтернатива за дългосрочно паркиране. Комбинацията между двете позволява натискът върху уличното пространство да бъде трайно намален и подготвя прехода към представянето на конкретните обекти от първия етап.
Как бяха избрани терените за първия етап
Подборът на деветте имота е извършен след подробен предварителен анализ, а не чрез произволно посочване на свободни терени. В рамките на процеса са разгледани 269 потенциални общински имота, като за първия етап са идентифицирани тези, които едновременно отговарят на няколко ключови изисквания: статут на общинска собственост, допустимост на застрояване съгласно действащия Общ устройствен план, липса на непреодолими ограничения, свързани с подземна инфраструктура или археология, минимален размер от приблизително 3 000 кв.м и възможност за реализиране на строителство без сложни и забавящи процедури.
Подходът цели приоритизиране на обекти с потенциал за реализация в кратък срок (между 12 и 18 месеца), като по този начин паркингите се третират като самостоятелна градска инфраструктура, която изисква целенасочено планиране, а не като вторичен елемент към други проекти.
Защо публично-частно партньорство
Моделът на публично-частно партньорство е избран след работа на специално създадена работна група към Столичния общински съвет, която анализира всички приложими правни механизми за изграждане и експлоатация на многоетажни паркинги. Анализът показа, че Столична община не разполага с бюджетен капацитет да реализира в кратък срок мащабна програма за паркинги само с публични средства, без това да измести други приоритетни проекти като детски градини, улици, ВиК и социална инфраструктура.
“Работната група не тръгна от предварително избран модел. Бяха анализирани всички приложими правни механизми – от учредяване на право на строеж и смесени търговски дружества до концесия за строителство – и за всеки от тях бяха оценени възможностите за контрол, защитата на общинската собственост и разпределението на риска. Анализът ясно показа, че при обекти от такъв мащаб концесията е най-подходящият инструмент”, каза Бойко Димитров - председател на работната група и общински съветник от групата на ПП-ДБ в Столичния общински съвет.
Концесията за строителство по Закона за концесиите е идентифицирана като най-подходящия механизъм, тъй като позволява привличане на частен капитал без продажба на общински активи, гарантира дългосрочен контрол върху условията на експлоатация и осигурява придобиване на собствеността върху изградените паркинги от общината след изтичане на срока. Инвестиционният риск се поема от частния партньор, а условията за достъп, цени и поддръжка се договарят предварително и се контролират от общината.
Следващи стъпки
Работната група предлага деветте имота да бъдат включени в Плана за действие за общинските концесии, като докладът предстои да бъде разгледан и гласуван от Столичния общински съвет на 18 декември. След това ще бъдат извършени подготвителните действия по Закона за концесиите и ще бъдат внесени отделни доклади за откриване на концесионни процедури за всеки от обектите. Всички следващи етапи са изцяло регламентирани в закона и подлежат на контрол от Столичния общински съвет.
Проектът Столична община е част от системния подход за решаване на проблема с паркирането, насочен към дългосрочно подобряване на качеството на живот в кварталите и към създаване на по-подредена, безопасна и достъпна градска среда.