Най-много сигнали за злоупотреба с лични данни от парламентарно представените партии има срещу Атака, а най-малко срещу ДПС. Това заяви на специална пресконференция председателят на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов.
Срещу партияна на Волен Сидеров са постъпили 12 сигнала и 4 жалби, докато срещу партията на Лютви Местан няма нито един подаден сигнал, но пък има 1 жалба.
По време на пресконференцията бяха оповестени резултатите от проверката на партии и коалиции за използване на лични данни на граждани.
Срещу ПП Българска Национално-Патриотична партия са подадени цели 119 сигнала. ПП Съюз на комунистите попада в класацията с 110 на брой жалби, съобщава "Дарик".
Шест жалби и осем сигнала има срещу Коалиция за България, докато срещу ГЕРБ - 3 жалби и 7 сигнала.
Партии с жалби и сигнали извън парламента: БАСТА - 26 жалби и 32 сигнала; НФСБ - с 8 жалби, 16 сигнала; ПП Глас Народен - 12 жалби и 22 сигнала; ПП Зелените - 1 жалба и 7 сигнала; Реформаторски блок - 16 жалби и 16 сигнала; ББЦ - 25 жалби, 50 сигнала; АБВ - 1 жалба, 7 сигнала;
Караджов обясни, че проверките са били наложени поради жалбите, които стотици граждани са подали, както и жалби и сигнали за злоупотреба с лични данни при регистрация на политическите субекти за участие в изборите.
В КЗЛД са постъпили 1380 жалби и сигнали от граждани с твърдения, че без тяхно съгласие личните им данни фигурират в подписки на политически субекти. В повече от две трети от жалбите обаче липсвала информация, която да идентифицира лицето, подало жалба. От всички 1380 жалби едва 493 са се оказали годни за разглеждане от Комисията и събиране на необходими доказателства по тях.
Комисията е извършила проверки на 59 политически субекта (44 партии, 5 коалиции и 10 инициативни комитета) от 2 до 25 юли 2014 г. Комисията е констатирала няколко вида предпоставки за злоупотреба с лични данни във връзка с изборния процес. Невъзможност за идентифициране на конкретна политическа партия, събирала подписи на граждани, в случаите, когато партията е част от състава на коалиция. Невъзможност за идентифициране на конкретния представител на партия, пред когото са положени подписите. Към момента Комисията извършва анализ на доказателствата, пише Дарик.
Санкционираните партии могат да платят от 10 000 до 100 000 лв. Всяка една от тях ще има индивидуални административни производства, уточниха от КЗЛД.