По-малко от месец преди президентския вот под 50% от избирателите са решили да гласуват, като са избрали и за кого. Това показва проучване на агенция "Сова Харис", проведено в периода 23-28 септември сред 1000 български граждани, цитирано от News.bg
От агенцията отбелязват, че това означава, че на първи тур можем да очакваме до урните да отидат малко под 2,5 милиона гласоподаватели. Уточнява се, че тези разчети се правят на база реално съществуващи хора в страната, като не се взимат предвид включените в избирателните списъци сънародници, живеещи в чужбина.
Малко над половината от посочилите, че ще гласуват за конкретна кандидатпрезидентска двойка, заявяват, че ще подкрепят кандидатурата на Илияна Йотова - Кирил Вълчев. Това е около два пъти повече от вторите по подкрепа Андрей Гюров - Георги Кандев и четири пъти повече от третите Костадин Костадинов - Петър Волгин. Няма друга кандидатпрезидентска двойка, която да получава значима подкрепа. Около 13,4% от гласовете ще се разпределят между останалите 24 кандидати.
От "Сова Харис" посочват, че при тези резултати ще има втори тур, тъй като в закона има изискване да гласуват над 50% от избирателите, но официалните списъци включват и българите, живеещи в чужбина. Очертава се на балотаж да отидат първите две двойки - Илияна Йотова - Кирил Вълчев срещу Андрей Гюров - Георги Кандев.
По показател "доверие" на първо място сред водещите български политици се нарежда Илияна Йотова (45,7%). Много близък до нейния резултат е този на премиера Румен Радев - 44,6%. В предизборната обстановка до третото място достига Андрей Гюров, но на значима дистанция от фаворитите с 19,4%. Следва лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов със 17,2%, който възстановява част от изгубените на последните парламентарни избори позиции. Крум Зарков пък е на пето място с 15,2% доверие. Следва анблок групата на политиците от десния спектър: Асен Василев (14,7%), Радан Кънев (12,8%), Божидар Божанов (12,6%) и Ивайло Мирчев (12,5%). След тях се нарежда Радостин Василев с 11,1%.
Агенцията отбелязва, че решението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов партията му да не участва в надпреварата за президентския пост явно не се приема добре от избирателите. Спадът в доверието към него е очевиден и в момента доверие в него изразяват едва 10%. След него се нарежда Ивелин Михайлов (8%), а в дъното на тази класация е Делян пеевски с 2,7%.
Проучването показва и че църквата е институцията, която се ползва с най-голямо доверие сред българските граждани - 58%. Следват силовите ведомства, като полиция (47,4%) и армия (46,9%). В тази група се нарежда и президентството с 46,8%, което показва, че настоящият президент е позиционирал ръководеното от него ведомство като опора за обществените взаимоотношения. Правителството винаги е носило огромна отговорност и очаквания и тези 35,1% можем да приемем като запазване на доверието от последните парламентарни избори, отбелязват от агенцията. Парламентът не може да се похвали с добър резултат (20,2%), а съдът с 18,8% и прокуратурата с 16.2% продължават да бъдат длъжници на обществото.
Хората категорично открояват високите цени и инфлацията като най-сериозният проблем в страната - 53,7%. Стопяват се доходите на гражданите, което поставя сериозни проблеми пред средно статистическите семейства. Колкото и сложни да са факторите, които обуславят обстановката, отговорността се носи от изпълнителната власт и гражданите искат да виждат адекватни и своевременни мерки в посока овладяване на ситуацията. Ако малко над 1/3 от хората считат, че правителството се справят по-скоро успешно, то тези, които са критично настроени, вече са 44,6%. Очевидно темповете, с които се провеждат мерките, не отговарят на очакванията на значителна част от електората.
Тезата на премиера Румен Радев за войната в Украйна, че не може да има успешно военно решение и лидерите на ЕС е необходимо да установят дипломатически контакти за диалог с Русия, се възприема одобрително.
Има ясно мнозинство от пълнолетни български граждани, които се съгласяват с формулираната теза - 58,4%. Делът на несъгласните е сравнително малък — 18%, докато близо 1/4 не могат да преценят.
Това e силно изразено съгласие за посоката, която следва външната политика на българското правителство. Същевременно 23,6% неопределени показват, че въпросът не е напълно консолидиращ дори при преобладаващото съгласие.
Преобладава мнението, че Украйна трябва да сключи мир с Русия, съгласявайки се на териториални отстъпки - 46,5%. Несъгласие изразяват 26,1%, не могат да преценят 27,4%. Съгласието с по-общата теза за необходимостта от дипломатически диалог (58,4%) е значително по-високо от готовността да се подкрепи конкретно условие за мир — териториални отстъпки (46,5%). Това е социологически съществена разлика между общо отношение и конкретна политическа последица.
Относно тезата на Урсула фон дер Лайен, че енергийните суровини на Русия са токсични за Европа и европейските страни трябва да се откажат от тях в дългосрочен план, българите са най-категорични. Близо 2/3 - 65,8% - не са съгласни с формулираната теза, докато само 12% я подкрепят. Разликата е огромна. Това е въпрос, при който има толкова ясно изразена доминираща позиция. В същото време 22,2% не могат да преценят, което отново показва наличие на значителен сегмент без категорична позиция.
Казусът с повдигането на въпроса за помилването на наркопласьора от Петрич от Илияна Йотова получава противоречива оценка от обществеността. Тук се вижда почти равнопоставено разделение на общественото мнение, без ясно изразено мнозинство. Положителната оценка за повдигането на казуса е само с 3,6% над отрицателната, а почти всеки четвърти не формира мнение. Социологически това по-скоро говори за поляризиран и чувствителен въпрос, отколкото за обществен консенсус.
Изнасянето на данни по казуса "Петрохан" по време на кандидатпрезидентската кампания се възприема по-различно от горния въпрос. Тук разликата между положителната и отрицателната оценка е по-осезаема - 12,6%. Все пак и тук няма абсолютно мнозинство: 43,7% смятат изнасянето на данните за уместно, докато 1/4 не могат да преценят.
Според агенцията интересното е, че обществената реакция към двата казуса не е еднаква. При "Петрохан" одобрението за начина на поставяне на темата е по-високо, а неодобрението - по-ниско. Това подсказва, че хората правят разлика между двата случая, а не ги възприемат като едно общо предизборно поведение.
Като обобщение на данните от проучването може да се каже, че активираните ядра от привърженици на трите изявени двойки кандидати, са различни по големина. Няма признаци някой от кандидатите да привлича значима периферия. Нагласите от последните парламентарни избори се запазват и в сегашната ситуация. Хората очакват промяна на модела от последните години. Поради това според преобладаващото мнение е необходима по-скоро консолидация между изпълнителната и президентската власт, а не корективни отношения между двете.