Шофирането в гъста мъгла е типичен координационен проблем от теорията на рационалния избор и изисква спазване на общо правило, за да се избегнат катастрофи. Не е достатъчно да кажете, че трябва да се кара с разумна скорост и да се пази достатъчна дистанция, защото всеки интерпретира това различно: един намалява на 120, друг на 100, трети на 60, четвърти пуска аварийките и тръгва да спира.
Това написа във "Фейсбук" Даниел Смилов.
Затова подходът на Сърбия, Австрия, Хърватия... и много други държави със специална точкова маркировка в аварийната лента е по-добър.
Ако виждате две точки при мъгла, намалявате на 60 км, ако виждате една, намалявате на 40 км. Това осигурява по-добра координация и не е отворено за всякакви интерпретации.
За да е успешна тази система обаче, освен правенето на маркировката и съответните табели по пътя е необходимо и обучение на младите водачи и медийни обяснителни кампании за всички.
Все пак това изглежда най-доброто от предлаганите решения и много по-ефективно от разполагането на 20 светещи информационни табла между Бургас и София: тези табла само ще ви кажат, че някъде има мъгла (което е полезно), но няма да решат координационния проблем точно кога, къде и с колко да намалите.