Пълен консенсус постигнаха европейските лидери относно предложението полският премиер Доналд Туск да бъде следващият председател на Европейския съвет. Това съобщи президентът Росен Плевнелиев след приключилото късно снощи извънредно заседание на Европейския съвет в Брюксел.
Според държавния глава този избор е много сериозна заявка и решителен сигнал, че специално по отношение на украинската криза и Русия Европейският съюз ще има много ясна и принципна политика. „Източна Европа пое инициативата и вкара свежа кръв в нашия ЕС“, коментира още президентът Плевнелиев.
Държавният глава посочи, че широко съгласие сред европейските лидери е имало и по отношение на номинацията на Федерика Могерини да поеме поста на върховен представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност. Сред тримата претенденти за тази позиция беше и българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Според президента Плевнелиев, България е имала изключително силна кандидатура и по време на последното извънредно заседание на Европейския съвет всички европейски лидери са отправяли поздравления за номинацията, която страната ни е направила.
"Мога да заявя категорично, че начинът, по който водихме кампанията, и кандидатурата, която избрахме, ще доведат до висок резултат за България. Добре е да се прицелиш високо, добре е да имаш амбиции и резултатите не закъсняват", коментира президентът Росен Плевнелиев. Според държавния глава в самото начало на дебатите за високите постове в ЕК и при началната подготовка относно състава на комисията е трябвало по-решително да се работи и защити кандидатурата на Кристалина Георгиева.
Държавният глава заяви, че Кристалина Георгиева е човек с безукорна и безупречна репутация, а това помага на страната ни да защити много сериозен и висок пост в следващата Европейска комисия. Президентът посочи, че в последните няколко дни е водил интензивни разговори, включително и с германския канцлер Ангела Меркел, с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и други, за да се създадат възможности българската кандидатура да получи дипломатическа и институционална подкрепа.
"Не бих искал сега да посочвам конкретика, но мога категорично да заявя, че България ще има силен икономически ресор и много висока и сериозна позиция в Европейската комисия“, заяви президентът относно представителството на страната ни в следващия състав на ЕК. Росен Плевнелиев беше категоричен, че със сигурност кандидатурата на Кристалина Георгиева ще има успех, защото тя е „изключителен европеец и лидер със световна репутация“. “Този успех ще бъде не само неин, но и на българската дипломация и на българските институции, които имаха амбицията да пожелаят най-високото", коментира президентът.
До 7 септември ще се водят последните консултации и преговори с всяка една страна-членка относно състава на Европейската комисия, след което той ще бъде обявен. Основната цел е да се сформира силна и добре представена ЕК, която към 1 ноември трябва да влезе с „летящ старт и да може ефективно да решава проблемите“, обясни държавният глава.
През изминалата вечер европейските лидери проведоха сериозни дебати по отношение на другата водеща тема на извънредното заседание на Европейския съвет - за налагането на допълнителни санкции на Руската федерация. "Надяваме се да не се стигне до нов етап на санкции. Очакваме Русия да работи за доверие и за деескалация на напрежението и тогава нови санкции няма да има. Но ако ситуацията продължава да се влошава, европейските лидери единодушно застават зад тезата, че ще продължим напред с ясните сигнали към Руската федерация, че повече това, което се прави, е недопустимо“, посочи президентът.
Държавният глава заяви, че лидерите на ЕС не желаят да прибягват до крайни действия за Украйна. „Няма да се изпраща оръжие, няма да се изпращат войски, но Европейският съюз, взимайки своите уроци от Втората световна война, е длъжен да покаже характер и да защити своите ценности", коментира държавният глава.
Президентът съобщи, че страните-членки на ЕС ще координират през идната седмица внимателно действията си по отношение на самата конкретика относно нови санкции и до понеделник ще се излезе с предложения. След като те бъдат внимателно обсъдени, държавният глава не изключи възможността те да влязат в сила в рамките на 10 дни.
По време на извънредното заседание на Европейския съвет за първи път вчера европейските лидери са провели дебат относно терористичната организация "Ислямска държава“, съобщи президентът. "Ще посочим тази организация като основен източник на нестабилност и сериозна заплаха за мира в региона и в Европа", обобщи темата Росен Плевнелиев.
Европейските лидери са обсъдили и последните икономически данни, които показват, че за Европа предстои нелек икономически период и през следващите месеци се очакват важни решения по отношение на икономическия растеж, безработицата, както и кризите в различни райони в света, съобщи президентът.
По повод предстоящата Среща на върха на НАТО, която ще се проведе в началото на септември в Уелс, държавният глава посочи, че България ще поеме ангажимент през 2015 г. да повиши процента на финансиране на армията от 1.33% на 1.5% от БВП. След това плавно, спрямо възможностите, до 2020 г. да достигне до 2% от БВП. Очаква се и другите държави-членки на НАТО да поемат такъв ангажимент.
"Трябва да си даваме сметка, че не е коректно да режем военния бюджет и да очакваме някой друг да дойде да ни пази, когато стане трудно или критично. България също трябва да допринесе за стабилност и за сигурност чрез своите умения и възможности и да инвестира в тях", коментира в Брюксел президентът Росен Плевнелиев.
В отговор на въпрос държавният глава посочи, че на 31 август изтича срокът, в който трябва да се предостави на ЕК плана за преструктуриране по отношение на разрешението за предоставянето на държавна помощ за български банки. През изминалата седмица в България е проведена среща по тази тема с представители на ЕК. "ЕК получи всички данни, отнесе се много позитивно към предложения план за преструктуриране и за предоставяне на държавна помощ. Очакваме много бързо той да бъде одобрен“, коментира президентът Росен Плевнелиев.
Брюксел разреши подкрепата в края на месец юни тази година. Миналата седмица представители на Еврокомисията и Европейската централна банка са били в София и са се срещнали със служебното правителство и ръководството на БНБ.
"Изключвам КТБ, която е специален случай - каза Плевнелиев. - Няма друга българска банка, която да е като КТБ“.
Казусът "КТБ" е „различен и специален“ и ще се разглежда отделно, подчерта държавният глава.
Президентът Плевнелиев добави: „Извън това искам да гарантирам категорично, че Европейската комисия получи всички данни, отнесе се много позитивно към предложения план за преструктуриране и за предоставяне на държавна подкрепа. Очакваме много бързо той да бъде одобрен и същевременно всички останали банки и една от големите структуроопределящи банки, която беше предмет на подобна подкрепа, няма да имат абсолютно никакъв проблем“.
Според правилата в ЕС банките трябва да издължат помощта за 5 години, но Плевнелиев очаква у нас това да стане по-рано. „Извън специалния казус "КТБ" Европейската комисия е наясно, получила е документите, ще бъдат обработени навреме и за очаквам спокойствие, стабилност и плавен преход за всички останали", каза още президентът в Брюксел.