Продължава ли в съзнанието на българското общество НАТО да е " непосредствен национален интерес и стратегически приоритет", така, както беше записано в първата Концепция за национална сигурност, приета с мнозинството на 38НС. Този въпрос постави Надежда Нейнски по време на форума "Готови ли сме да защитим ценностите си?Светът между дипломацията и оръжията."
Защо десет години след ратификацията на договора за членството на България, ратифициран впрочем също с пълно мнозинство, отново се поставя въпрос за референдум, правят се обструкции на така необходимото за нашата сигурност превъоръжаване на армията по натовски стандарти, търсят се начини за заобикаляне изискванията на ЕС за обща система за енергийна сигурност, дискутира се неутралитет по горещата тема за анексирания от Русия Крим.
В състояние ли е България да защити интересите си в една свободна демократична, но и конкурентна среда,каквато е средата на европейската и евроатлантическата общност или старите рефлекси ще продължават да я тласкат към схемите на автократични режими и на обслужване на чужди интереси. За първи път след Студената война Европа е изправена пред изпитанието на практика да защити ценностите, които през последните години вербално декларираше.
На пръв поглед според циниците в съвременния свят вече няма място за ценности, а само за интереси. Аз обаче съм убедена, че интересите в дългосрочен план могат да бъдат успешно защитени само и единствено ако стъпят на здрави ценности. На терена на корупцията и двойните стандарти Европа няма как да докаже на хората своите предимства. Гръцката криза, опасното набиране на инерция на настроенията за излизане на Великобритания от ЕС, растящите сепаратиски тенденции в Западна Европа( Шотландия, Каталуния, Фландрия и др.),отдалечаването на някои страни от Западните Балкани (Босна и Херцеговина, Македония) от обществените практики, приемливи за ЕС са само част от ключовите предизвикателства пред ЕС, които разкриват границите на ефикасност на ултралибералния модел на Европа. Тези предизвикателства създават разочарования и подхранват все повече евроскептицизъм и дори крайнодесни настроения. Днес обществата, в това число и българското, се нуждаят от смело и откровено говорене, от смели решения и силно лидерство. Поведението на политическия елит в България в голяма степен определя настроенията на хората, управлява страховете им, задава нагласите им. Ето защо неговата отговорност за реализация на стратегическите интереси е изключително голяма. Рефлексът да се оправдава всеки проблем или трудностите в отделни сектори с последиците от подкрепата за санкциите на ЕС срещу Русия, е израз на управленческа неспособност да се работи в кризисна ситуация и да се търсят управленски алтернативи на статуквото, заяви Нейнски.
Аз твърдя, че близо 10 год от членството ни в НАТО и осем от ЕС България не успява в достатъчна степен да защити пред обществото ползите от членството и това води, съзнателно или не, до компрометиране на избора, отваря пространство за носталгични гласове и търсене на опасни алтернативи. За България е важно евроатлантическото единство да бъде демонстрирано убедително и да не се допуска на никаква цена както разделение между Европа и САЩ, така и между отделните европейски държави по въпроси като енергийната независимост на Европа, санкциите срещу Русия вследствие кризата в Украйна, кризата с бежанците и изграждане на обща стратегия за противодействие на тероризма. На практика истинската цел на Русия е да дестабилизира райони, които тя счита за сфери на свое влияние през различни лостове и механизми, заяви Нейнски.
Нека маркирам само два от тях, които считам за особено важни в контекста не само на българските, но и на европейските интереси.
Първият от тях е енергетиката. Разследването на ЕК спрямо Газпром за монопол върху пазарите на газ в осем страни от Централна и Източна Европа, сред които е и България, е ясен знак, че правилата важат за всички и че ерата на политическото и икономическо изнудване приключва. Това е ясен знак също, че ако искаш да правиш бизнес в Европа няма значение кой си и от къде си. Трябва обаче задължително да се съобразяваш с европейските правила. Днес, независимо от своята пазарна доминация, Газпром се нуждае от европейските потребители много повече, отколкото те се нуждаят от неговия газ. Това е защото промените на глобалния енергиен пазар през изминалата година отслабиха финансово Газпром, създавайки много потенциални алтернативни източници на газ. Очаква се в края на това десетилетие до Европа да достигне първия Азерски газ, а ако бъдат вдигнати санкциите срещу Иран, неговите залежи ще се окажат сходни на руските. Но всъщност най-голямата заплаха за Газпром е да бъде принуден да допусне конкуренция на пазарите, които контролираше досега. Затова се очаква той да приложи стратегия на парцелиране газовите пазари в Централна и Източна Европа като ограничи възможностите на потребителите да препродават газа. Разделянето на газовите пазари би му осигурило възможност да поддържа неоправдано високи цени и да влияе на политиката на тези държави. Ето защо вместо да легитимира заявката на Русия за привилегировани сфери на влияние, Западът трябва да подкрепи правото на постсъветските държави да избират пътя си като им предоставят търговски и визови облекчения, както и сътрудничество в сферата на сигурността, заяви Нейнски.
Вторият лост е финансовият. Когато в една държава има неработещи и нереформирани институции всякакви външни геополитически и корпоративни интереси могат да атакуват нейната финансова стабилност и така да се опитат да поставят интересите й под зависимост. Това се случи през 1996-1997г, когато фалираха редица банки и стотици хиляди вложители загуби парите си. Осемнайсет години по-късно, когато България е вече член на НАТО и ЕС и се стреми да преодолее икономическите си проблеми и да осигури по-висок жизнен стандарт за своите граждани, отново беше направен подобен опит, но ситуацията макар и трудна беше овладяна, констатира Нейнски.