КЗК образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение и антиконкурентни практики/картелни споразумения/ на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво.Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще започне проверки за наличието на картел на пазара на горива в България, потвърдиха за Факти.бг от КЗК. Освен това ще бъде извършена и проверка за злоупотреба с господстващо положение и установяване на завишени цени от единствения производител в България - рафинерията на "Лукойл" в Бургас.
Събрана е достатъчно информация и за картел при пазара на горива, и за злоупотреба на рафинерията в Бургас.
КЗК обяви извънредна пресконференция в 15:30 часа, за да представи "изводите от одобрения днес от КЗК секторен анализ на пазара на горива", който бе започнат преди година.
КЗК прие секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в Република България.В резултат на проучването се открояват следните проблеми за конкуренцията:
Забелязва се идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от дружествата: „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД, отличаваща се с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения.
По отношение на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива предназначени за местния пазар е по - висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия. Следва да се посочи, че съгласно икономическата доктрина при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които „Лукойл Нефтохим Бургас” АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в Република България.
КЗК установява наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната. Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз. Преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната. По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка.
КЗК препоръчва на държавните органи да предприемат необходимите действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове. Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.
В резултат на извършения анализ КЗК образува:
- производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл.15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС от страна на „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД
-производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.
Продължителността на разследването зависи от редица фактори, като сложност на случая, степен на сътрудничество с Комисията от страна на предприятията, гарантиране правото им на защита, евентуални съгласувателни процедури с Европейската комисия, както и от сроковете по Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2003.
Говорителят на комисията Марио Гаврилов заяви, че докладът ще се изпрати до Народното събрание, Министерство на икономиката, но той уточни, че той има препоръчителен характер и правомощията на комисията са лимитирани. Той поясни, че имат информация кой държи акцизните складове, но не пожела да ги оповести. От тук нататък засегнатите страни следва да предоставят позициите си, но не се ангажира със срокове, тъй като освен това може да се стигне до произнасяне на ЕС и обжалване в съда.
Гаврилов отбеляза, че в България е една от малкото страни, в които няма персонално наказание, а санкциите се поемат от касата на компаниите. За да влязат санкциите в сила те трябва да бъдат потвърдени от съда. Голяма част от картелите принципно в други държави се доказват и след самопризнания, допълни Гаврилов. Той уточни обаче, че комисията е готова да стигне до край. Максималната санкция може да достигне 10% от годишния оборот от предишната година на съответната компания, поясни Гаврилов. Той каза, че анализа, който е приет от комисията е на база данни до 2015 г. Запитан дали има нанесени щети на бюджета, Гаврилов отговори, че това не влиза в компетенциите на КЗК, а на НАП.
Относно Лукойл Нефтохим, Гаврилов уточни, че от компанията са продавали по евтино горивото на външни контрагенти, отколкото на българския пазар. В същото време българският пазар заема при тях най-големия дял, което пък води до изкривяване на пазарната цена и допълнителни икономически ползи за компанията.
Стана ясно още, че от средата на 2013 г. се разтваря ножицата между цените на едро и дребно, като лъвския пай от печалбата отива в търговците на дребно, докато цените при производителите и търговците на едро тръгват надолу. Преди това трите пазара са били в симетрия.
Според Гаврилов КЗК смята, че трябва да има и цялостна регламентация от законова гледна точка на ведомствените бензиностанции. Той отново отбеляза, че част от доставчиците на горива не разполагат със складове заради наложените им административни и финансови тежести, което трябва да се промени. По този начин ще се стимулира вноса на горива и ще се окаже конкурентен натиск. В случая е нужно сключване на двустранни споразумения и държавни складове в близост до границата.