Програмата на коалиция "АБВ - Движение 21" предвижда премахване на плоския данък, въвеждане на необлагаем минимум, така и възраждане на Трудови войски.
В документа, който ще бъде одобрен до дни, е вписано и възстановяване на трудовите войски, като шестмесечната служба ще е свързана и с обучение за неграмотни млади мъже.
В програмата са заложени и курсове за ограмотяване и квалификация на момичета.
За нас е важно да се премине към система на прогресивно подоходно облагане като основният акцент там е възстановяването на необлагаемия минимум, защото в този си вид, без необлагаем минимум, плоският данък почти не съществува и няма аналог в света. Това не означава наказване на богатите, а по-скоро раздаване на справедливост за най-уязвимите“, обясни Константин Проданов.
От АБВ съобщиха, че ще настояват и за намаляване на ДДС-то и въвеждане на диференцирани ставки на данъка от 10% до 15% в някои сфери на леката промишленост като учебници, книги, бебешки храни, лекарства и др. Проданов обясни, че това най- вероятно ще е свързано с вдигането на прага за регистрация на фирма по ДДС от 50 000 на 100 000 лева.
Припомняме, че Законът за трудовата повинност влиза в сила на 14 юни 1920 г.
Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор постави България на колене. Репарации, орязване на територии, стопанска разруха - всичко това се стовари като изключително тежко бреме върху българския народ, който плати жестока цена по фронтовете на войната, без да може да осъществи своето национално обединение. Няколко месеца по-късно като премиер на земеделското правителство Александър Стамболийски внася в Народното събрание законопроект за създаване на трудова повинност.
Наложеният впоследствие крайно несправедлив мирен договор на България изцяло избистря идеята за създаване на институция, която да противодейства на убийствените клаузи. "Помирявайки се със съдбата си, ние трябва бързо да се приспособим към новите условия - пише през февруари 1920 г. Стамболийски в мотивите към Закона за трудовата повинност. Решени да скъсаме един път завинаги с миналото, решени да напуснем пътя на безумните и катастрофални военни лудории, ний трябва бързо и без колебание да тръгнем в противоположна посока по пътя на мирното и културно стопанско развитие. Защото само по тоя път ние ще можем не само да излезем от ужасното тежко положение, в което ни постави Парижката конференция, но ще можем да спечелим онова, което изгубихме през войната... Законът за трудовата повинност носи една съвършено нова организация на човешкия труд. Идеята обаче, която е изложена в него, достатъчно бе популяризирана, за да не учудва днес никого... Аз мисля, че тази идея, усвоена от всички, оживотворена чрез един закон и приложена с такт, умение и смелост, в скоро време ще се превърне в един от най-добрите инструменти за морално възпитание, икономически и социален подем на България."
След продължителни дебати Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола - мъжете, навършили 20, а девойките - 16 години - подлежат на задължителен обществен труд. Така правителството постига една от основните свои цели - младите хора да отдават силите си за въздигането на родината.
Още през 1911 г. Стамболийски организира своите съселяни от родната Славовица да залесят гол хълм с борови дървета над селото. Пред съподвижници земеделският водач ще каже: "И този задружен труд даде много добри резултати. Сега там расте борова гора. Ако сте чели или гледали пиесата "Вуйчо Ваньо" от Чехов, един от неговите герои казва: "Когато чувам как шуми моята млада гора, посадена от собствените ми ръце, аз съзнавам, че ако след хиляда години човек бъде щастлив, за това съм допринесъл малко и аз." А аз още сега се гордея с моите земляци. Гората, която посадихме, израсна, краси селото..."