На 13 септември 1996 г. оригиналът на История славянобългарска на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей.
Години по-рано - през 1985-а, ръкописът е изнесен тайно от Зографския манастир на Света гора, като кражбата е станала по заповед на Държавна сигурност.
След това История Славянобългарска е върната обратно в обителта, предава "Марица".
Според журналиста Христо Христов, който разказа за своето разследване по случая в книга, това е станало в рамките на една от най-продължителните строго секретни операции на Първо главно управление на ДС , кръстена "МАРАТОН".
Задачата оригиналът на „История славянобългарска” да бъде иззет от библиотеката на манастира „Зограф” в Света гора е поставена още през 1972 г. от Александър Фол, който по това време е доцент в Софийския университет и все още не е онзи известен траколог, особено близък с Людмила Живкова.
Но е човекът, който се превръща в идеолог на новосъздадената разузнавателна структура в Първо главно управление на ДС - отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” .
В продължение на близо две десетилетия Държавна сигурност се опитва да проникне в манастира и не само да открадне оригинала на Паисиевата история, но и други ценни ръкописи. Като претекст за кражбата на Паисиевата история първоначално Фол е посочил несигурността по отношение на опазването на ценностите в обителта, без самият той някога да я е посещавал.
Отделно от това офицер от резидентурата на ДС в Атина, който отива до манастира в Света гора, дава напълно противоположни сведения - че достъпът до Зографската библиотека е силно ограничен, че тогавашният библиотекар отец Пахомий допуска рядко хора в нея, и то само българи срещу показване на български паспорт.
Задачата за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” обаче не е свалена.
Първите два опита (1983-1984) за кражбата не успяват.
В крайна сметка през декември 1985 година, на третия опит, Първо главно успява да открадне оригинала, като операция „МАРАТОН” е осъществена от двама оперативни работници - Иван Генев и Венцислав Агайн от резидентурата в Гърция.
Черновата на Паисиева история е прехвърлена по дипломатическата поща в България, където е показана на Тодор Живков, след което потъва в касата на началника на разузнаването.