Близо 74 млн. лв. са приходите от концесионна дейност по Закона за подземните богатства през 2015 г., става ясно от доклад, приет от Министерския съвет. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28,4 млн. лв. при 25,1 млн. лв. през 2014 г., което е с 13% повече.
С най-голям относителен дял от приходите (18,64%) е „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (16,27%), „Асарел медет“ АД (7,71%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,15%), „Петрокелтик“ ООД (2,4%) и др.
През годините често са се появявали коментари за условията на концесията в Челопеч с критики към държавата за това, че прибира минимален процент от това, което канадската компания печели от находището. Миналата година одит на Сметната палата излезе със заключението, че грешки от страна на институциите при предоговарянето на контракта и последващ слаб контрол са довели до настоящата ситуация.
Към 31 декември 2015 г. в България действат общо 496 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се посочва още в доклада.
Приходите от концесионна дейност по Закона за подземните богатства са само трохи, които рудодобивните компании плащат на държавата. Например, България сама си е виновна, че губи десетки милиони от златната концесия в Челопеч. Най-грубите грешки, които са ощетили хазната, са направени през 2000 г. и 2008 г. В последните години пък основният проблем е слабият контрол. Проследявайки цялата история на концесията на „Дънди Прешъс", се оказва, че хазната прибира само 1,5% от добива.
От 2011 г. до 2013 г., канадската компания-концесионер е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8 тона, а на сребро – 42,99 тона. Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара. Общата сума на добива е над 1,5 млрд. долара, става ясно от доклад на Сметната палата.
От тази сума под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1,5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г. Община Челопеч е получила 14,7 млн. лв., а община Чавдар – 1,7 млн. лв. За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187,5 млн. долара.
Ако обаче държавата не беше анексирала концесионния договор през 2000 г. и не беше променила закона през 2008 г., парите можеха да са много повече, излиза от констатациите. Договорът за концесия на добив на мед, злато и сребро от находището в Челопеч е сключен през 1999 г. за срок от 30 години.