„Да“ на финансовата дисциплина, „не“ на ограниченията върху нашата икономическа политика, които биха могли да произтекат от поемането на задължения, които са непосилни за държавата. Така накратко външният министър Николай Младенов формулира позицията на българското правителство относно обсъжданите предложения за нов фискален съюз в ЕС.
„В момента тече изключително сложната дискусия по предложенията за фискален съюз в рамките на страните-членки на ЕС, който се основава на няколко приоритета, които българската държава споделя“, заяви Младенов.
„Първо, наличието на необходимост от спазването на много строги фискални правила, които да възстановят и запазят стабилността на Еврозоната и ЕС като цяло. Второ, координирането на икономическите политики на ЕС, особено на страните-членки на Еврозоната“, посочи той.
През следващите седмици едно от основните неща, които ще заеме вниманието ни в европейския дебат, ще бъде финализирането на преговорите във връзка с предложенията за нов фискален съюз. Окончателните параметри на междуправителствения договор все още не са докрай изяснени.
Младенов открои позициите, които българското правителство заема по отношение на две теми, които са важни за дебата и в момента, и в перспектива. На първо място това е несъгласието на България с инициативите за въвеждане на обща консолидирана данъчна основа за корпоративното данъчно облагане. Второ, резервите, които имаме, относно предложението за данък върху финансовите транзакции.
„За нашата страна е важно насърчаването на растежа и конкурентоспособността на Европа и на България най-вече чрез изпълнение на ключови реформи във връзка с подобряването на единния пазар на ЕС“, подчерта първият ни дипломат.
България няма да поема финансови задължения, които да изискват допълнителни вноски към МВФ или към други механизми, които са свързани със стабилността на еврото, тъй като не сме част от Еврозоната, категоричен бе Николай Младенов.
Намираме се в ситуация, която по определен начин е уникална. След като Великобритания не се съгласи промените, които сега се правят, да се направят като промени в Лисабонския договор, всички страни-членки бяха поставени в положение, което да готвят междуправителствено споразумение, което излиза извън рамките на европейското законодателство.
В последствие това се промени. В момента се водят предварителни разговори по споразумението. По българското законодателство правителството няма нужда от мандат от Народното събрание, докато не приключат преговорите. Ако България подпише този договор, той трябва да бъде ратифициран от парламента.
Въпреки това правителство иска преди приключването на преговорите депутатите да бъдат достатъчно информирани по темата. Предстои да бъде уточнено с председателя на НС Цецка Цачева точната процедура, по която това да се случи.
През следващите седмици външният министър, финансовият министър и министърът по еврофондовете ще информират Народното събрание за хода на разговорите, както и за ангажиментите, които произтичат от такъв фискален съюз. В парламентарните комисии ще бъдат дискутирани предложенията, които трябва да бъдат финализирани до края на януари и обсъдения на срещата на върха на 30 януари.