Фискалният съюз в ЕС се ражда през март

Договорът за  „бюджетен съюз“ с по-затегнати фискални правила трябва да се подпише на 1 март. Това стана ясно от френския президент Никола Саркози, който отиде в Берлин при основния си партньор начело на евросъюза - Ангела Меркел.

Доминиращото дуо обсъди отново спасението на единната валута, а според Би Би Си изводът е, че Меркел е успяла да поеме водещата роля в техния тандем.

В новия съюз ще се прилагат автоматични санкции срещу държавите с висок бюджетен дефицит. Наказанието ще може да бъде блокирано само с решение на мнозинството страни.

Ангела Меркел обяви, че трябва „лошите“ държави да бъдат наказвани, Саркози предупреди, че ситуацията в ЕС е много тежка.

Единствено Великобритания се противопостави на идеята им за „фискалния пакт“. Останалите 26 страни изразиха намерение за участие.

Идеята предизвика редица критики срещу двамата европейски лидери, сдобили се с общото прозвище Меркози, тъй като се предвижда по-строга фискална координация. 

Очаква се до дни да приключат преговорите. Според Меркел обаче напълно възможно е подписването да стане в края на януари.

Ясно послание получи и Гърция – бързо да бъде постигно споразумение за преструктурирането на дълга на Атина.  В противен случай, предупреди Меркел, няма да бъде възможно Гърция да получи следващия транш от спасителното финансиране.

Все пак, Меркел определи Гърция като „специален случай“ със забележката, че не трябва никоя държава да бъде изключена от еврозоната.

Саркози пък отново лансира идеята си финансовите транзакции да се облагат с данък. Родната му Франция би трябвало да въведе новия налог най-рано през февруари, а Германия иска всички страни-членки да го приемат.

Меркел не пропусна да похвали колегата си, но прехвърли топката в своето поле – Берлин от години се борил за същото.

Саркози пък много би искал кредитният рейтинг на Франция да се върне до максимума, особено предвид на идващите през април избори.

Позицията на Лондон по въпроса е, че подобен данък може да се въведе, но само ако има такава практика на световно ниво или се постигне съгласие за прилагането й. 

Френският президент хвърля голяма част от вината за дълговата криза на банките. Идеята големите парични преводи да се облагат с данък също гали ушите на избирателите.

Утре се очаква среща на Меркел и шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Двете дами трябва да обсъдят спасението на закъсалите страни от еврозоната – Гърция, Испания и Италия. 

През юли се очаква да заработи и новият Европейския стабилизационен механизъм -  почти година по-рано от планираното. Той ще представлява спасителен фонд,  разполагащ с 500 млрд. евро.

Сегашният такъв фонд за финансова стабилност, разполагащ с 440 млрд. евро, е считан за неефективен за спасението на големи членки за Еврозоната като Италия и Испания.