За 2011 година българското население е спестило почти 4 млрд. лева, като само за месец декември, само за един месец, са спестени от домакинства (това е извън бизнеса) 768 млн. лв., така че в 2011 г. всъщност в сравнение с последните десет години спестяванията в България са на рекордно ниво, обяснява на колегите си финансовият министър Симеон Дянков, както става ясно от стенограмата от последното правителствено заседание.
В сравнение с предишни години спестяванията са били от рода на 2,5 милиарда до 3 милиарда лева, като в последните шест месеца рязко се е увеличило това спестяване. В същото време намаляват и задълженията на домакинствата. В същото време се забелязва и процес, в който предишни заеми се изплащат по-бързо, отколкото са били сроковете.
С други думи, от тези данни – това вече е втора година, 2010 година беше предишната рекордна година за спестяванията – изглежда, че в населението всъщност има доста голям финансов ресурс. Пак казвам: рекорд – по-големи спестявания от 2005, 2006, 2007, 2008 години.
Според Дянков обяснението за този рекорд е запазването на ниските данъци. „Другите държави ги увеличиха, така че очакваме част от тези неувеличени данъци да остават в домакинствата и следователно те да имат някакви спестявания“, посочва той.
„Но тук въпросът е по какъв начин с някакви по-активни социални политики или икономически политики да можем да работим с този доста голям ресурс, който влиза в банките, а не се използва за развитие на бизнеса, за покупателна способност“, разсъждава той.
„Хората се уплашват от кризата и започват да спестяват за по-лоши времена. Но имайки предвид, че икономиката вече, макар и на малки, но все пак е на плюсове в 2010 и 2011 година, редно е може би да направим някакъв анализ по какъв начин този увеличаващ се ресурс може да се използва по-добре за по-добри доходи на населението“, предлага Дянков.
На въпрос на премиера дали има данни на колко хора са влоговете, финансовият министър обяснява, че според статистиката за 2010 г. „това е доста голяма част от населението“. „Тогава беше някъде около 55-60% от домакинствата, в смисъл, не е някаква много малка, богата част от населението“, изтъква той.
„Това са 100, 200, 500, примерно, 1000 души с влогове с по 5, 10, 20 милиона, или са хиляди, хиляди хора с влогове от 50,100, 150, 200 хиляди?“, пита отново Бойко Борисов.
„Отговорът е, че такава статистика се оказа, че БНБ също не може да предостави, защото някои домакинства са с повече влогове, така че не можем да кажем домакинство-влог. Но като влогове знаем, че това са някъде от рода на 600 до 800 хиляди влогове, в смисъл, не са 50 000 или 100 000. Доста голям брой влогове на семейство са – около 800 000 семейства изглежда са, по данни“, отговаря финансовият министър.
„Обяснението, на първо четене, за мене е, че банковата ни система от всички стрес-тестове и това, което има, е стабилна. Доверието в нея е голямо и всеки, който продаде къща, вила, нива, а да не говорим, че сега стотици милиони даваме за отчуждителни процедури по магистрали, всъщност ние много хора направихме богати – пречиствателни станции, жп линии, субсидиите в земеделието са огромни пари. С една дума, банката, веднъж, е стабилна институция, второ, лихвите са големи“, коментира министър-председателят.
Според него обаче в началото на кризата това е сигурност, но в края вече е мързел. „Свикваш, всеки месец отиваш и си взимаш лихвичката и колкото – толкова. Майката, голямата сума, си седи в банката. Но в същото време, когато попиташ тези хора навън, те казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме. А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева. Така че, донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното“, обяснява Борисов.
Примерът се връща в 90-те години на миналия век и прави ретроспекция на различните периоди в потреблението на българина. „Първо, домакините масово подмениха кухните. След това – старите дивани бяха подменени с нови гарнитури. След това беше подменена т. нар. бяла техника. След това смениха телевизорите – ламповите и т. н. Сега е на плазма. След това – видеото. Сега DVD и всичко, което излезе“, изброява той.
После идва ред на алуминиевите дограми, след това на автомобилите. „Да, ще кажете – ама докараха втора, трета ръка… Да, но пак това е оборот – даваш пари, автокъщи, еди какво си и се върти“, обяснява Борисов.
Сега обаче заради кризата домакинствата не са склонни да отделят средства за подобни неща. „Напъва жената да прави ремонти, той вика – чакай сега, криза е, нали виждаш, имаме сто хиляди, продадохме нивата на баба или минава магистралата на Лили оттам, платиха ни сега парите – я да си седят на лихва – 500-1000 лева, но отгоре ти идват и толкоз“, дава пример Борисов, като заключава, че това са обективни и субективни процеси. „Субективните са, че не им се работи, не им се инвестира, не им се носи риск на хората, когато има една гарантирана сигурност“, подчертава той.
Премиерът проявява и доза самокритичност. „Ако имаме, примерно разкриването на фирма сега е бързо – намалихме от 5000 на 2 лева, сиреч, ако още дадем възможност с някакви инициативи, аз искам тук да помислите върху тази тема. Около 300 хиляди са малките и средни фирми в България, приблизително по статистика. Един човек всяка фирма да осигури, с безработицата какво ще се случи – 340 хиляди“, обяснява той.
Премиерът се обръща към министрите на икономиката, финансите и еврофондовете, от които очаква предложения за инструменти, с които тази ситуация може да бъде променена. „Ако намерим такъв инструмент така да ангажираме бизнеса, тогава вече и много въпроси ще бъдат решени със заетостта. И постепенно да накараме хората да бъдат по-инициативни в бизнеса. Да предложим варианти, да предложим такива бизнеси“, заявява той.
По думите на министър-председателя най-бързото, което може да се случи, да се убедят хората да санират жилищата си. „Да ги убедим, че тези панелни спални, които имат, след някоя друга година вече няма да струват и нула пари. Ако сега започнат да им прилагат тази програма за енергийна ефективност, модернизация, ще им додадат с 30-40 години живот“, изтъква той. „И ако вместо да си държиш парите в банката, с тази програма, Лили Павлова, която имаме при теб, ако можем, трябва да убедим хората да си направят енергийно ефективни жилища, те всяка година ще печелят повече от лихвите от тези пари“, допълва той.
Борисов настоява това да стигне до съзнанието на всяка една домакиня. „Българските семейства така са структурирани, че тези неща се решават от жените, до тях трябва да достигнем с всякакви програми. Ако искате – през фризьорски салони, чрез брошури. Там отиват, там говорят, там най-много си приказват“, съветва той.
„Тогава ще видите, че ще стане и модерно и самите пък комплекси ще придобият друг вид, защото това автоматично означава отвън замазки, по-свеж, по-красив вид. Това трябва да стигне до населението“, подчертава отново Бойко Борисов.
„Затова, Дянков, цифрите са такива, защото е подтисната инициативността. Лесен начин за изкарване на пари. С Лили сме платили нивата по 700-800 лева квадратния метър, хайде парите в банката и всеки месец лихвичка – колкото, толкова. И като го питаш на улицата как се чувства, той вика – зле се чувствам, беден съм. А в същото време, ако видите средно статистически, ние сме сигурно на първите места в Европа по брой на собствени жилища, по брой на собствени вили, по брой на собствени моторни превозни средства или каквото и да било. От една страна сме най-бедните, но ако дадем реалните данни – сигурно няма да е така“, казва още премиерът.
„Така че, докато не създадем нова мода, ново нещо, в което хората да решат да инвестират изгодно, те ще си държат парите на лихва. И това не трябва да ни учудва. Хубаво е, че все пак хората пестят и това означава, че има пари. Публично казваме: Зле сме, бедни сме, но подсъзнателно той си казва – в края на краищата имам някаква маичка, имам нещо, което ме пази, ако се усложни кризата, малко ще изчакам. Българите и за това сме оцелели, защото българинът е много прагматичен и много внимателно стъпва, когато става въпрос за неговите неща“, казва в заключение Бойко Борисов.