Иманярите у нас търсят богатства, намирали се в древността в съществувалите тогава 30 римски банки. Те смятат, че несметните съкровища са закопани покрай трите основни пътни артерии, които римляните са изградили у нас. Намирали се на определени разстояния и в определени райони, разкрива в. „Монитор“.
Картите на античния свят показват, че павираните трасета минавали през Родопите, Тракия и Мизия
и водели към всички краища и посоки в Европа. Най-интересни за иманярите са отсечките през запуснати села, където имало малко полиция и копачите действали необезпокоявано.
Според данни на историци и златотърсачи легионите са закопавали златото си в близост до пътищата. Така не се е налагало да носят постоянно стотици килограми скъпоценности, когато тръгнат на поход. Просто минавали по изграденото трасе и според указанията изравяли закопаното имане. Преданията сочат обаче то най-често било пазено от „вечна отрова“. Това била смес от различни химикали, които с годините не изветрявали и дори само да се пробва някой незапознат да влезне, без да има „нишан“, както се казва на указанията за намирането на закопаното съкровище, то той моментално умирал.
Преди векове това се смятало за проклятие,
но с времето се установило, че просто става въпрос за отрова, която е във въздуха в кухината, където е заровено златото. От МВР дори регистрирали през годините няколко случая на загинали хора, за чиято кончина обаче не ставали ясни причините. В повечето случаи патоанатомите констатирали, че става въпрос за натравяне с неизвестен източник.