Кризата с COVID-19 може да се превърне в основен риск не само за предизборния период, но и за цялата 2021 година. Без подкрепата на БСП Румен Радев не може да бъде избран за президент. Социалните мрежи дадоха силен тласък на конспиративните теории. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Димитър Ганев от „Тренд“, цитиран от Епицентър.бг.
Според него до голяма степен хората ще решат как да гласуват въз основа на това как властите са се справили или не са се справили с коронакризата, могат ли властите да тушират последиците от коронакризата или не могат.
„COVID кризата ще бъде един много силен мотив за гласуване“, посочи Ганев.
Той не изключи пандемията да окаже влияние върху избирателната активност независимо от това, кога ще се проведат изборите – през март или май. „Не малко хора се притесняват и с право. Те добре си дават сметка, че изборите са някаква форма на риск, защото е струпване на хора на едно място“, заяви политологът.
Той отбеляза, че машинното гласуване също може да забави вота: „Машинното гласуване може да направи по-трудно протичането на самия предизборен процес, да натовари секциите с повече хора, което да подейства отблъскващо на хората заради притесненията им от COVID-19”.
Димитър Ганев коментира и как пандемията се отразява на проучванията на общественото мнение.
„Проучванията не само на „Тренд“, но и на останалите социологически агенции, показват определени електорални нагласи, съотношения на партиите. Всичко това е измерено при декоративна активност. Въпросът е, че ако стигнем до ситуация с по-ниска избирателна активност, която да е по-ниска от тази, която ние прогнозираме и която не излиза при изследванията, тогава не можем да кажем как ще завършат изборите.
Кои са електоратите, които се притесняват повече или се притесняват по-малко? Ще излязат твърдите, ще останат меките вкъщи? Никога не сме имали ситуация на пандемия, в която правим избори.
Много е трудно от днешна гледна точка да кажем как, евентуална, по-ниска избирателна активност ще се отрази на крайния изборен резултат.
Един е резултатът при 50-51% активност и съвсем друга при 5 или 10% по-ниска активност на предстоящите парламентарни избори. Това са две съвсем различни ситуации. Ако днес някой ви каже, че партия Х е победител или еди-колко си партии влизат в новото НС, той или ви лъже, или се опитват да прокара изгодна за него теза, или гледа на боб“, коментира политологът.
Политологът не вижда коренна промяна в поведението на президента Румен Радев от началото на неговия мандат. „Президентът реши да се позиционира като опозиционен лагер. На всяко едно действие на правителството той излизаше с критика“, коментира Ганев.
Новото през тази година е дистанцията между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2, или по друг начин казано, между Корнелия Нинова и Румен Радев. „През първите три години от неговия мандат имаше, ако не синхрон, доста близки позиции по доста от въпросите. Без открити конфликти. През последните няколко месеца ситуацията е следната. Корнелия Нинова беше запитана кой ще бъде кандидатът на БСП за президент, на който въпрос тя отговори формално: партията има устав, процедури, които да бъдат спазвани. Т.е. тя каза, че Радев трябва да заслужи подобна номинация“, смята Ганев.
И Румен Радев е имал своите моменти, в които е ядосвал „Позитано“. Така например в една от многобройните си критики той бе заявил, че „опозицията не е алтернатива на властта“.
„Нещо повече, Румен Радев сам опитваше да се легитимира като опозиционен център, а не да легитимира БСП и по време на протестите включително“, заяви Димитър Ганев.
Според него „президентът се намира в най-тежката си позиция, откакто е избран“.
„Ако противоречията и конфликтът му с Корнелия Нинова се задълбочат, можем да видим нещо, което бе немислимо само допреди година. А именно – Румен Радев да не е кандидат за президент на БСП. Ако той не е кандидат на БСП, той може въобще да не стигне до балотаж. Няма нито една кандидат-президентска надпревара, в която кандидатите на една от двете водещи партии да не са на балотаж или да печелят на първи тур. Ако Румен Радев не си осигури подкрепата на БСП, това минира пътя му за втори мандат“, заяви Ганев.
„Позитано“ 20 има причина да се сърди на Радев и защото той през последната година отговаря доста уклончиво на въпросите дали смята да прави собствена партия. БСП е много ревнива, когато стане дума за този въпрос.
„Познавайки политическия стил на Нинова, там трудно има заден ход. Виждали сме го през последните години. Затова мисля, че противоречията ще се задълбочават и Радев го очаква един много труден път“, каза Ганев.
Най-подготвени за предстоящите избори са тези политически формации, които имат добре изградена организационна инфраструктура. Това са ГЕРБ, БСП и ДПС.
„Има нови играчи на терена като партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и на Мая Манолова, които тепърва трябва да изградят своята организационна инфраструктура. Това ще се окаже задача с повишена трудност, предвид времето, в което се намираме. Създаването на организации по места се превръща в сериозен проблем, защото не можеш да събираш много хора на едно място заради противоепидемичните мерки срещу разпространението на COVID-19. За тях това ще бъде сериозно предизвикателство“, заяви Ганев.
През последните два месеца темата е само една – COVID-19 и тя потапя всички други теми.
„Няма тема, която да може да се задържи на повърхността няколко часа. Това е като едно цунами, което залива всичко в публичното пространство. Без съмнение властта има своето предимство, защото тя налага дневния ред – мерките, тяхното въвеждане и отмяна. Опозицията върви след събитията. Има потенциал за критика, но няма други теми, които да бъдат засягани. Не можеш да разгърнеш кампания, да представиш програма. Никой не слуша. Всичко е COVID-19“, подчерта Ганев.
Той коментира и посланието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на форума на ДПС преди десетина дни. Според него самото послание не е ключово.
„Ключовото, за да видим по-голямата картина е самото включване на г-н Ердоган на конференцията на ДПС. В последното десетилетие той е отявлен противник на ДПС. Той направи най-малко два опита да създаде конкурент в тяхното поле и да изземе по някакъв начин част от техните функции на представителство. През тези 30 години ДПС не е подчинено на Анкара и това е несъмнен факт, с който не може да се спори. Тези два опита са Касим Дал и Лютви Местан. За целта бе организиран огромен финансов и логистичен ресурс, но и двата опита не успяха“, заяви Ганев.
Според него включването на Ердоган е нов подход спрямо ДПС. Той ще се опита чрез ДПС да прокара мека сила и влияние.
„Оставам скептичен към това, защото силата на ДПС не идва от чужда държава, а от подкрепата, която получава на национално ниво“, смята политологът.
Пандемията засили разпространението на различни конспиративни теории, някои от които напълно отричат съществуването на коронавируса и предлаганото лечение на смъртоносната болест, която вече е отнела милиони човешки животи.
„Конспиративното мислене не се появи около COVID-19, но покрай пандемията се появиха много нови конспиративни теории. Нашата агенция „Тренд“ успя да тества някои от тях като чипирането, че COVID-19 е създаден изкуствено, за да намали човешката популация. Сравних нашето проучване с тези от останалите страни и трябва да каже, че подобен тип конспиративно мислене има във всяка една държава“, каза Димитър Ганев.
Той е скептично настроен, че набор от мерки срещу разпространението на тази фалшива информация ще дадат резултат.
Това не е само български феномен, с подобни неща се сблъскват и в Германия, и в САЩ.
„Фалшивите новини и тяхното бързо разпространение е следствие от технологичната и социалната промяна, която се случи с навлизането на социалните мрежи. Преди 10-15 години ситуацията не изглеждаше така. Тогава основен източник на информация бяха печатните медии, телевизията, радиото, интернет сайтовете, в които работеха журналисти. Те са научени да проверяват достоверността на дадена новина от три независими източника един от друг и чак тогава тя излиза в публичното пространство. Нищо подобно нямаме в социалните мрежи, защото всеки със собствения си профил е медия. Това даде огромен тласък на конспиративните теории. За да ограничиш по някакъв начин тяхното разпространение, трябва да забраниш социалните мрежи ли? Скептик съм“, заяви Ганев.
Според него, когато част от хората смятат, че чрез ваксината ще им бъдат поставени чипове, това създава определен скепсис у хората.
„При положение, че тя се поставя доброволно, хората няма да искат да си я поставят. Това ще забави елиминирането на хода на тази пандемия. Всички епидемиолози казват, трябва определен брой от хора да се ваксинират, за да има ефект. След като имаш проблем с доверието във ваксината, това ще стане по-трудно“, посочи Димитър Ганев.