Становище на СДП "Балкани" във връзка с инцидента с мечка в Белица
Инцидентът от 2 юли, при който човек беше наранен от мечка в района на Белица, за щастие се размина без жертви, а СДП БАЛКАНИ пожелава бързо възстановяване на жената след преживяната физическа и психическа травма.
Случилото се разкри пред обществото един сложен за решаване проблем, в който има различни позиции и заинтересовани страни. А именно как едновременно да опазваме кафявите мечки в България, но и да осигурим безопасността на хората, които живеят в близост до местообитанията на тези защитени животни?
Проведоха се граждански протести в Белица, София, Берлин, а почти 40 000 души се подписаха в защита на мечката. Нивото на обществена загриженост за ситуацията с мечките в България е впечатляваща и вдъхновяваща!
СДП БАЛКАНИ е организация, която от повече от 20 години работи за намаляване на конфликтите между хората и едрите хищници. В ситуацията на повишена чувствителност в обществото по темата публикуваме нашата позиция, която съдържа препратки и подробна информация за съжителството между мечките и хората.
Законов статут
Кафявата мечка е защитен вид според Закона за биологичното разнообразие и е включена в Червената книга на България. Видът е включен в Европейската директива за опазване на местообитанията и в Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция). Бракониерството на мечка се наказва със затвор от 3 до 5 години, а глобата е до 10 000 лв.
Съжителство между човек и мечка
Макар кафявата мечка в България да е по-малко агресивна от мечки в други части на планетата и да избягва среща с хората, начинът ѝ на живот неминуемо води до съприкосновение с човешкия свят. Това може да се случи в търсене на храна – например пчелини, овощни дървета, храна за друг дивеч, битови отпадъци, домашни животни, но и при навлизане на човека в местообитания на мечки като турист или при събиране на билки и гъби.
С цел избягване на инциденти и опазване на мечките е необходимо управление на популацията и координирани действия между отговорните институции, основани на научни данни и опит.
През декември 2008 г. влезе в сила първият „План за действие за опазване на кафявата мечка в България“. Този документ беше изготвен с дейното участие на всички заинтересовани страни, експерти в техните области, в рамките на осем двудневни срещи и всичко, записано в него, беше резултат от взети с консенсус решения. Той изтече през 2018 година, но смятаме, че голяма част от заложените в него мерки са все още меродавни и са резултат от компилирането на десетки години световен опит и познаване на спецификите на нашата страна.
Проблемни мечки
Глава „Проблемни мечки“ в този план ясно дефинира термина „проблемна мечка“ и какви действия да бъдат предприети.
Терминът „проблемна мечка” заменя използваните досега термини „стръвница” и „медарка” за по-пълно обобщаване на поведението на вида и проблемите, които произтичат от това.
Определение: Мечка/мечки, чието поведение излиза извън нормалното за вида и представлява заплаха за хората и тяхната собственост.
Планът дефинира кои са признаците, които определят дадена мечка за проблемна, което включва приближаване на населени места и липса на страх от човека, нанасяне на щети върху селскостопански обекти, нападения над човек, причиняване на нараняване и смърт.
В зависимост от степента на риска мерките включват поставяне на електрически огради, прогонване на проблемната мечка с гумени куршуми и други шумови източници, преместване на индивида или унищожаването му. Насоките са мечката да бъде маркирана - взимане на ДНК проба от мястото на нападението и/или маркирана с радионашийник, татуировки и ушни маркери (един или няколко от посочените). При поява на рецидиви от същия индивид, както и в случай на нападение на човек и причиняване на наранявания или смърт се препоръчва унищожаване на мечката. Всички тези мерки (включително и унищожаване на проблемна мечка) са доказани като добра практика в световен мащаб. (Виж най-долу целия текст от Плана).
Групи за спешни случаи
Планът също така предвижда сформирането на екипи за спешни случаи, които да реагират при проблеми с мечки. Това трябва да са обучени експерти, които да работят в конкретни региони, да познават местните особености и да реагират в рамките на часове. Освен да оценяват щети и да предприемат действия в ситуации с проблемни мечки, тези екипи имат за цел да работят с местната общност, да дават информация и да успокояват напрежението.
Планът предвижда още функционирането на Национална комисия, в която да участва по един представител-експерт в областта от Министерство на околната среда и водите, Държавна агенция по горите (сега Изпълнителна агенция по горите), научен експерт с научен опит с едри хищници, Националната ветеринарна служба, представител на природозащитна НПО и ловна НПО. Сред задачите на комисията е да:
– взема решения за справяне с проблемни мечки;
– да координира и посредничи при осъществяване на всички дейности от други организации, институции и лица, свързани с кафява мечка;
– действа като основен информиращ орган за доставяне на информация относно проблемни мечки на обществеността във връзка с решаването на конфликти.
Каква е реалността?
С изключение на групата за спешни случаи в района на РИОСВ Смолян, спешни
екипи и национална комисия към момента не функционират.
Към днешна дата обучените експерти за работа с диви мечки в България се броят на пръстите на едната ръка. Оборудването, което се ползва (превозни средства за придвижване в труднодостъпни терени, радио и GPS нашийници, фото капани, пушки за поставяне на упойки, живоловни капани и др.) са остарели и амортизирани или въобще не функционират. Липсват осигурени средства за консумативи, гориво и заплащане. На фона на всичко това експертите се отзовават доброволно в повечето случаи, в които има ситуация с проблемна мечка.
Заплахите за мечата популация
Наред със загубата на местообитания и безпокойството, бракониерството е може би основната заплаха за вида в България. Въпреки че убийството на мечка се наказва от закона със затвор и глоба, досега няма нито един човек, заловен и наказан за подобно престъпление. Официални данни за животни, жертва на бракониерство няма. По информация от различни източници от цялата страна, в България най-вероятно повече от 50 мечки стават жертва на бракониери годишно.
За инцидента в Белица
Няма пълна яснота какво се е случило наистина, със сигурност животното е било обезпокоено от постоянното присъствие в района, невъзможността да се храни и крие през деня на спокойствие. Това е довело до сблъсък с човек, при което са нанесени рани и за радост няма опасност за живота на жената.
Липсата на спешен екип за мечките в района, който да реагира своевременно като събере данни от мястото на инцидента, говори с местното население и направи експертна препоръка за следващи действия, доведе до повишаване на напрежението в и без това емоционално натоварената ситуация.
В конкретния случай поведението на животното е обяснимо и никой от специалистите, занимаващи се с вида не желае неговата смърт. За съжаление богатият ни опит от последните над 15 години показва, че при липса на реакция от отговорните институции следва саморазправа. Подобни инциденти водят до масово избиване на индивиди в момента, в който специалисти и представители на държавата напуснат района. Тоест в следващите месеци всички мечки в тази част на България са потенциална жертва на бракониерство. Това също трябва да бъде фактор във вземането на решение.
Риск от бъдещи инциденти
Не е сигурно доколко подобен опит при мечката няма да доведе до скъсяване на времето за нападение при следваща среща с хора, навлизащи в личното му пространство. Да не забравяме, че само 2 месеца след смъртния случай в Кутела през 2010 година имаше повторен инцидент с мечка на по-малко от 6 километра по права линия от предходния инцидент. Не можахме да съберем достатъчно генетичен материал, за да потвърдим или отхвърлим тезата, че това е едно и също животно (но е доста вероятно, имайки предвид териториалното им поведение).
Възможните решения:
Отстрел на мечката
В Плана за действие се предвижда в такава ситуация мечката да бъде унищожена, за да се намали риска от повторни и по-тежки инциденти и да се осигури безопасността на населението. Това е мярка, залегнала в световната практика. Най-трудното в този случай е да се установи проблемната мечка. За целта се препоръчва събиране на данни – генетични проби от косми, следи от животното и т.н.; внимателно наблюдение на района, поставяне на фотокапани и др. Една прибързана реакция в случая може да доведе до убийството на мечка, която няма нищо общо с инцидента.
Прогонване и преместване
Това са подходи, които се прилагат при проблемни мечки, които нанасят по-леки щети. При тях се разчита, че животното ще се наплаши от хората и в бъдеще ще ги избягва. Проблемът е, че в България местата, на които една мечка може да бъде преместена не са толкова много. Те също се намират в близост до населени места. Не се знае дали новата територия не е заета от други мечки, заради които преместеното животно да продължи да бъде изтласквано към по-периферни зони в близост до хората.
В конкретния случай големият въпрос е дали животното няма отново да нарани човек при евентуална среща?
Отглеждане в неволя
Индивидуалната територия на една възрастна мечка е огромна, а затварянето в ограда ще представлява мъчение. Колкото и добри условия да предлага един зоопарк, те са далеч от живота в дивата природа. Възможно е животното никога да не се адаптира и да прояви сериозни поведенчески проблеми.
В тази връзка СДП БАЛКАНИ ще подпомогне Изпълнителна агенция по горите за изпълнение на взетото решение за прогонване и преместване на проблемната мечка. Но в същото време препоръчваме много внимателно и продължително изследване на района,
за да се установи проблемната мечка, поставяне на GPS нашийник на мечката, за да се следи нейното движение и при рецидив да се вземат необходимите мерки.
Какво е необходимо за хармонично съжителство?
– Възстановяване дейността на екипите за спешни случаи и националната комисия, които да работят с местното население и обществеността за повишаване на информираността по темата.
– Планиране на средства за осигуряване на електропастири, овчарски кучета и спрейове за населението, което живее в непосредствена близост до местообитания на мечки.
– Поставяне на информационни табели с насоки за поведение в местообитания на мечки.
– Прозрачност в работата на Министерство на земеделието, храните и горите при издаването на разрешения за отстрел и тяхната реализация.
– Не на последно място борба с бракониерството, за което са нужни политическа воля и сътрудничество между институциите за повишаване на контрола в горите.
А на сайта на БАЛКАНИ може да намерите съвети за избягване на инциденти.
От Плана за действие за кафява мечка в България – 2008-2018
Проблемни мечки
Терминът „проблемна мечка” заменя използваните досега термини „стръвница” и „медарка” за по-пълно обобщаване на поведението на вида и проблемите, които произтичат от това.
Определение: Мечка/мечки, чието поведение излиза извън нормалното за вида и представлява заплаха за хората и тяхната собственост.
7.1 СТЕПЕНУВАНЕ НА ПРИЗНАЦИТЕ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ДАДЕНА МЕЧКА ЗА
ПРОБЛЕМНА:
1. Систематично приближава населените места, но бяга при приближаване на човека.
2. Систематично приближава населените места и не бяга при приближаване на хора.
3. Позволява приближаването на човек до 15 метра преди да избяга.
4. Поврежда овошки и/или селскостопански култури, които не са оградени и осигурени срещу нападения от мечки.
5. Поврежда овошки и/или селскостопански култури, които са оградени и осигурени срещу нападения от мечки.
6. Напада и убива домашни животни или разрушава кошери извън населените места, без животните да са охранявани или оградени.
7. Напада и/или убива домашни животни или разрушава кошери извън населените места, които са охранявани от кучета и/или оградени.
8. Напада и/или убива домашни животни или разрушава кошери извън населените места в присъствието на пастир.
9. Напада и/или убива домашни животни или разрушава кошери в непосредствена близост или в рамките на населеното място, при липса на хора в района.
10. Напада и/или убива домашни животни или разрушава кошери в непосредствена близост или в рамките на населеното място, в присъствие на хора.
11. Извършва фалшиво нападение на човек (хора) – атакува и спира на няколко метра преди човека след което си тръгва.
12. Напада човек и причинява наранявания или смърт.
Други:
– Храни се на места за изхвърляне на смет в близост до населени места.
– Нарушава целостта на постройки.
7.2 МЕРКИ, КОИТО СЕ ВЗИМАТ ПРИ ПРОЯВА НА ПОСОЧЕНИТЕ В ПРЕДИШНАТА ТОЧКА НЕПРИЕМЛИВИ ФОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕ.
При случаите описани в точки: 1, 2, 4, 6 или Други се предвижда прогонване с гумени куршуми, препоръчване на огради (електрически пастири). С цел установяване на рецидиви (3 и повече повторни нападения) от същата мечка се препоръчва маркиране на индивида – взимане на ДНК проба от мястото на нападението и/или маркиране с радионашийник, татуировки и ушни маркери (един или няколко от посочените). При поява на рецидиви от същия индивид се препоръчва унищожаване.
При случаите описани в точки 5 и 10 се препоръчва прогонване на индивида с гумени куршуми. С цел установяване на рецидиви (повторни нападения) от същата мечка се препоръчва маркиране на индивида – взимане на ДНК проба от мястото на нападението и/или маркиране с радионашийник, татуировки и ушни маркери (един или няколко от посочените) При поява на рецидиви от същия индивид се препоръчва унищожаване.
При случаите описани в точка 3, се препоръчва прогонване на индивида с гумени куршуми и с цел установяване на рецидиви (повторни нападения) от същата мечка се препоръчва маркиране на индивида – взимане на ДНК проба от мястото на нападението и/или маркиране с радионашийник, татуировки и ушни маркери (един или няколко от посочените). При поява на рецидиви от същия индивид се препоръчва унищожаване.
При случай 11 да се използват гумени куршуми, шумови източници за прогонване или преместване на мечката. Ако това не даде резултат да бъде уловена и отглеждане в неволя.
При случай 12 се препоръчва унищожаването на индивида.
При случаите посочени в точка Други се препоръчва прогонване на индивида с гумени куршуми, взимане на мерки за осигуряване на местата срещу достъп на диви животни – ограждания, електрически огради, изграждане и поставяне на контейнери недостъпни за мечки. Индивидите се маркират по посочените по-горе методи с цел последващо разпознаване.
При промяна на поведението и рецидиви по точки от 1 до 10 се препоръчва унищожаване.