Всяка поява на сценаристите извън тяхното амплоа не е само тотал щета за самите тях. Има два по-големи проблема. Първият е, че тяхното недодялано поведение в диалогична, а не предкамерна среда е зададено от разбирането им за (не)носене на политическа отговорност.
Предстои да разберем дали тя е иманентна на тяхната политприматност или индуцирана отвън (вероятно Сараите). Със сегашния си подход на нарочна недиалогичност ще тласнат страната към трети парламентарни избори, които по календар трябва да са в края на септември, около месец преди президентските избори. Освен ако не разиграят скеча, пардон, фарса на получена, макар и “непоискана” подкрепа от Сараите в условията на изкуствено занижен кворум.
Вторият, най-голям проблем е, че отново имаме най-голяма партия, която не е само антидемократична по начина на водене на политика, тя е антисистемна и антисоциална. Тя не е спойка на групи с различен интерес в обществото, защото решенията се вземат еднолично от официално един човек с вероятно същия 30 г кръг зад него.
Понеже Властта е самоцел, затова можем да имаме:
- ляво говорене, а да сложим десен премиер;
- да обещаваме помощи, а да предлагаме хора, които ще намаляват още данъците и ще режат разходи;
- да сме лице на антиковид и антиваксърското, а да сложим министър, който прокламира обратното и т.н.
Така доверие не може да се изгражда. А не може, защото ги няма ценностите, които движат Промяната:
-почтеност и искреност (вместо “ще видим”),
- край на клептокрацията (вместо свенливост от думичката “кражба”),
- отговорност на главния прокурор ( а не прякото му избиране и закотвяне),
- свобода на медиите ( а не тричането и превъзпитанието им),
- повече представителност на демокрацията (а не налагане на мажоритарна избирателна система) и т.н.
Явно ще се наложи да преживеем мъчителното съзряване на българина, който като в онази приказка ще чака да се изтекат няколко води.
Докато дойде Златната вода.