Тази сутрин в Съда на Европейския съюз се състои дело C-198/12 Европейска Комисия / Република България.
През април 2012 г. Комисията предявява иск срещу България, че не е изпълнила задълженията си според правото на ЕС[1] относно условията за достъп до газопреносни мрежи, а именно що се касае до задължението да се предостави на участниците на пазара максимален капацитет.
Задължението за предоставяне на максимален капацитет, съчетано със задължението за предоставяне на трети страни на услуги за достъп както за фиксирани, така и за доставки c прекъсване, изисква от държавите членки да предлагат такъв капацитет и в двете посоки на техните тръбопроводни системи. C оглед на това, Комисията е счела, че „Булгартрансгаз" ЕАД в България не предоставя виртуален капацитет за „обратна връзка", тоест липсва предлагане на капацитет и в двете посоки във всяка входна и изходна точка, в които системата се свързва със системите на Румъния и на Гърция (съответно Negru Voda и Sidirokastron). Комисията твърди също така, че компетентните регулаторни органи не са взели конкретни мерки, за да се гарантира спазването на това задължение.
Според българските власти, неизпълнението на задължението за осигуряване на максимален капацитет се дължи на липсата на физическа връзка между транзитната и националната газопреносна система на България, както и на техния различен правен режим.
Като друга причина за неизпълнение на горепосоченото задължение, българските власти сочат наличието на три действащи междуправителствени споразумения между България и Правителството на СССР сключени през 1986 г. и 1989 г.
Комисията изтъква, че ако търговският договор от 1998 г. между ООО „Газпром” и „Булгартрансгаз” ЕАД, сключен въз основа на тези международни споразумения, съставлява пречка за изпълнението на задължението за предоставяне на максимален капацитет, то съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, България следва да предприеме всички необходими мерки, за да премахне едно такова евентуално несъответствие с разпоредбите на правото на ЕС.