Щом стигнахме дотам - свръхцелта на едни избори да е съставяне на кабинет, това е лоша диагноза за състоянието на политическия ни процес. Да, кабинет трябва да има, но никой от тези, чиято отговорност е това, не каза как ефективно това ще стане. Това каза пред "Марица" политологът Страхил Делийски.
Дали този път ще имаме правителство, зависи от това доколко притеснени се чувстват доминиращите политически елити. Може би рискът от спад на доверието и нарастване на антиелитните настроения ще стимулира политиците да съставят кабинет, смята той.
"Сега вероятността е по-голяма, отколкото след предишните избори, защото се задълбочава опасността от антиелитни радикални настроения".
Според него, добре е политиците да се запитат как ГЕРБ се озова първа сила. "Преди 2 години над 80 процента от обществото не бяха склонни въобще да помислят, че Бойко Борисов ще е на власт. А сега той е първи и ще поставя условията за управление. С действията си тези, които се самопредставяха като негова алтернатива, успяха да реанимират политически труп, да го извадят от изолация, да го върнат в играта".
Делийски видя две формули за правителство. В парламента имаме представителство на интересите на различни части от доминиращата капиталистическа класа. В последните 2 години наблюдаваме много тежък сблъсък между интереси на два типа капиталисти - от една страна, са т.нар. политически капиталисти, националният капитал, свикнал да трупа богатство през помощта на държавата, представен най-вече от ГЕРБ, малко от ДПС и БСП.
От друга страна, са кандидатите за представители на международния капитал ПП и ДБ. И двата варианта за кабинет са такива: представителите на националния капитал, на политическите капиталисти, да се опитат да направят правителство - ГЕРБ, ДПС и ИТН. Другият вариант е да се потърси помирение и да се направи коалиция между двете големи групи - хората на международния капитал ПП и ДБ с хората на националния капитал, основно ГЕРБ.
Ако влезем в хипотеза, че ще има редовен кабинет - ще е един от тези варианти.
"Борисов е показал, че прегръдката му е доста мощна и задушаваща. Самият Христо Иванов е бил потърпевш от тази прегръдка. Но всички спонсори, които са инвестирали в проекта ПП, ще чакат някаква възвръщаемост. Видяхме един от тези спонсори, който беше и министър за малко, вече написа във Фейсбук, че има проблем с тази възвръщаемост".
Според него, това е сложният баланс: кое ще ни задуши повече - дали прегръдката на Борисов, или отказът на инвеститорите да влагат в нас. Това е ключова политическа дилема. А и нашите външнополитически партньори очакват от тези, които повече или по-малко представляват техния интерес, да поемат задължения и отговорност.
Но калкулациите за ефективно поведение са функция и на оценката за влиянието на това поведение върху местните избори. Отчита се как ще се отрази влизането в коалиция на представянето в тези избори.
Но не бива да забравяме, че националните политически разделения нямат почти никаква функция по места. Имаме изцяло доминация на корпоративен интерес, независимо от мащаба на общините.
А местните корпоративни интереси, които ще търсят представителство през местните избори, зависят от това кой управлява държавата.
Тук идва другата калкулация - ако политиците не влязат в коалиция и не направят правителство, ще могат ли да обещаят на местния корпоративен интерес нещо, за да получат подкрепата му. Сложна е ситуацията, тук ще проличи равнището на политическо лидерство, което трябва да умее да балансира в рамките на корпоративните интереси.