Защо липсват лекарства в аптечната мрежа? Димитър Маринов пред ФАКТИ

Имаме ли "замитане на проблема", когато говорим за липса на лекарства в аптеките, и изобщо какъв е достъпът до медикаменти и фармацевтична грижа в България. Пред ФАКТИ говори Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.

- Г-н Маринов, защо всяка година говорим за недостиг на лекарства в аптеките. Толкова ли е трудно да се въведе нужният регламент, или просто на някой така му е добре?
- По-скоро е последното, което казахте. Фармацевтичният съюз от години предлагаме няколко неща във всякакви работни групи, защото имаше и експертен съвет в МЗ по времето на д-р Меджидиев, но нищо от това, което сме предлагали, не е влязло в сила. Както виждате, няколко години по-късно проблемът не просто не е решен, не се работи, за да се реши, а се задълбочава. Когато има такива работни групи, там се канят всички заинтересовани страни и се търси балансирано решение. Прави впечатление обаче, че балансът на решенията е в полза на все на търговци, а не на Фармацевтичния съюз. И това е така, защото нашите предложения засягат понякога търговски интереси. Решенията, които предлагаме, не ги искат хора, които искат да продължават да имат същите добри условия за търговия.

- А как става така, че дадени участници в бизнеса с лекарства си позволяват да задържат количества, защото им е по-изгодно да ги изнасят. Къде е държавата…
- Нормативно е въведено с промяна в Наредба №4, която касае електронно проследяване на количествата на лекарства в складовете и анализ на наличностите, аптеките да виждат системата на търговците на едро за наличието или липсата на даден лекарствен продукт. Аптеката има законово задължение да доставя лекарствени продукти на пациентите си, но това не важи за търговеца на едро. Той не е длъжен да доставя на аптеката дадено лекарство.

- Как се случва?
- Търговецът просто казва на дадена аптека: „Нямам го!“ А всъщност той е зареден със съответното лекарство. Личи си, че има и големи количества, но в софтуерите за аптеките и склада, в интернет браузърите се визуализират определени количества. Дадено лекарство може да се показва само на определение аптеки, вероятно свързани по някакъв начин или имащи зависимост от търговеца на едро. Така тези количества могат да си седят в търговеца на едро, може да се прехвърлят от един на друг търговец всеки ден или няколко пъти на ден. По системата СЕСПА лекарственият продукт е наличен в страната, за да се задоволи поне осреднено 65% от потреблението за последните шест месеца, каквото е изискването по закон. Въпросният продукт не е в забранителния списък, защото има определени количества, и така търговецът може да го изнася. Освен това търговецът на едро при продажба на лекарство към аптеката има ограничение на надценката, която може да има – 4,6, 9%. Когато говорим за изнасяне извън страната, там процентите понякога са даже и трицифрени числа.

- Там вече пазарът определя какво е търсенето…
- Ние сме членове на Европейския съюз, а мотото на съюза е свободно движение на хора, стоки и капитали. Ние не сме против реекспорта. Въпросът е пациентите у нас да не страдат. Дадено лекарство се търси, аптеките го търсят, но става така, че за едни аптеки го има, за други го няма. Това вече става голям проблем. Нека да има реекспорт, но първо да се задоволят нуждите и търсенето в България, а след това да изнасят каквото искат и където искат.

- Защо се допуска до фаворитизация на аптеки. Това ударя директно пациента, който трябва да обикаля, за да търси?
- От икономическа гледна точка нещата са прости. Когато има дефицит, хората, които управляват и разполагат с дефицита стока, се възползват, за да вземат по-голям пазарен дял. След като имате достъп до дефицитна стока, която се търси от много хора, можете да я продавате само на собствените си аптеки, а на другите евентуално по-малко, колкото да не е без хич. Когато можете - защо да не го правите… Законът го позволява.

- Какъв финансов оборот се върти, когато говорим за този износ?
- Фармацевтичният съюз не се интересува от търговските взаимоотношения и това не е наша работа. Проблемът, в крайна сметка, рефлектира върху пациентите и върху нашите колеги – фармацевтите. Пациентите идват в аптеката и държат тон на хората, които ги обслужват, а колегите нямат никаква вина. Тогава ние повдигаме въпроса. Иначе са други институциите, които могат да ви кажат какви са оборотите от износа, какви лекарства се изнасят през последните месеци, било ли е забранено, не е ли било забранено, коя фирма е изнасяла и т.н. Ние нямаме достъп до тази информация, но и няма как да си затваряме очите, когато такива неща се случват.

- От бранша твърдите, че в голямата си част проблемът с дефицита на лекарства може да бъде преодолян, ако се разреши генерична замяна. Обяснете?
- Скоро имаше кръгла маса, организирана от Министерство на здравеопазването точно по проблемите с лекарствата и снабдяването. Там се изнесоха доста интересни. Оказва се, че има близо 50 000 сигнала подадени на ниво ЕС за липсващи лекарства. Оказва се, че 83% от сигналите са свързани лекарства, които имат генерични заместители. Тоест, във всички държави, където има възможност за генерична замяна, говорим, че няма конкретна търговска марка. Но при условие, че медикаментът може да бъде заменен с още 5,6 или 10 продукта, това вече не е недостиг. Има алтернатива. Проблемът с недостига в България е, че ние нямаме право да правим генерична замяна. Дори и да има генерик, фармацевтът няма право да смени медикамента, който лекарят е предписал. Няма как да го получи пациентът като замяна. Затова, според нас, решението е с въвеждането на генерична замяна, ако това го пожелае пациентът. Дебело го подчертавам, ако го пожелае пациентът. Никой не може да накара пациента да вземе друго лекарство, нито някой ще му сменя лекарството. Това става само с неговото изрично съгласието. Пациентът решава кой продукт ще използва. Това, разбира се, не решава проблема с оригиналните лекарства, които нямат аналог. При тях трябва да се търси друг подход.

- Колко България изостава с въвеждането и усвояването на нови медикаменти, които излизат на пазара в ЕС?
- По данни на АРФАРМА новите лекарствени продукти, които имат нова молекула, наистина идват при нас с доста голямо закъснение. Но тук вече трябва да се направи анализ и дали самите притежатели за разрешение за употреба желаят да влязат на българския пазар. Тук вече се чуват и коментари за начина на определяне на цената, защото тя се реферира като се вземат задължително трите най-ниски цени на други държави в ЕС. Такова е изискването, за да влезеш на нашия пазар. Трябва да се мисли в тази насока дали да бъде средноаритметичното на трите най-ниски като предложение. Тука вече трябва да се води също разговор, за да се изчистят много неща.